Познананството ни с Петър Славов младши е отдавнашно от средата на 90-те, когато не пропускахме свиренията му в Ла Страда и Суинга и след това потъвахме в разговори за музика и нещата от живота. После той замина да учи в Бъркли и стъпи на световната сцена.

Оттогава българският контрабасист, джаз музикант и композитор, обявен от Куинси Джоунс за „невероятен талант“, е свирил на едни от най-престижните сцени в над 40 държави. Носител е на много награди, включително и номинация за Грами. Освен с джаз легендата Джоунс, Петър Славов младши е работил с Джо Ловано, Алфредо Родригез, Чучо Валдес и много други.

И след като албумът му “Little Stories“ се появи на пазара, се свързахме с него и можем с радост да заявим, че този запис може да бъде намерен в Дюкян Меломан. Миналата година Петър Славов младши представи “Little Stories“ на Пловдив Джаз Фест.

Син е на легендарният барабанист и джаз музикант Петър Славов и споделя, че жаждата и желанието му да прави музика е дошла от баща му. С голямо удоволствие се свързахме с Пепи Славов младши и си поговорихме по меломански въпроси.

Кой е първият ти музикален спомен?

Баща ми беше музикант и непрекъснато слушаше музика, и много от най-ранните ми спомени са музикални или поне с музикален фон. Да не говорим за безбройните репетиции, записи и концерти, на които присъствах като дете. Тогава ми хрумна, че и аз искам да правя музика.

Петър Славов младши: "Музиката като изкуство винаги има бъдеще."
Петър Славов – младши на сцената Снимка: Руди Ройстон

Помниш ли албума, който преобърна представите ти за музиката?

Те са поне десет, в зависимост от това кой период от живота ми обсъждаме. “The Real Thing“, “Mothers Milk“, “Amnesiac“, “Crescent“, “A Love Supreme“, “Mingus Ah Um”, “Mingus Dynasty”, “Miles Smiles”, “Kind Of Blue”, “Dharma Days”, “Heartcore”, “Djavan a Voz e o Violao”, “Elis 1973”… Списъкът е дълъг и пропускам още поне 20 албума. Да не говорим,че има албуми, които играят страхотно важна роля в развитието на един музикант (или меломан) без коренно да обръщат представите му за музиката.

Кой стил те определя най-добре?

Колкото и предвидимо да звучи – джазът, защото е отворен към всичко и (в идеален вариант) поглъща всичко, но остава верен на езика си, превежда всичко на него.

Петър Славов младши: "Музиката като изкуство винаги има бъдеще."
Петър Славов Младши на Пловдив Джаз Фест 2019 Снимка: София, личен архив

Кой е основополагащият музикант в твоето музикално развитие?

Баща ми, Пепи Славов.

Петър Славов младши: "Музиката като изкуство винаги има бъдеще."
Петър Славов – баща и син Снимка: личен архив

А любимият ти днес?

Много са, но ако трябва да посоча само един, това е Джон Колтрейн защото той комбинира всичко, което един музикант трябва да бъде: едновременно страстен и премерен; много сложен и напредничав, тотален виртуоз, но и винаги земен и топъл; агресивен, но и лиричен; напълно отдаден на музиката; и най-вече честен: едно от най-пленяващите му качества е, че когато свири е като гол пред публиката – няма нищо фалшиво и калкулирано – затова и има такъв култ към него.

Как се промени животът ти, когато замина?

Отделянето от удобствата на дома и родната страна ми помогнаха да се концентрирам върху това, с което се занимавам. И да взема насериозно музикалната професия и нуждата от непрекъснато самоусъвършенстване. Това до някаква степен има ефект и върху личността. Да не говорим,че вече съм тук от 20 години, промяната е неизбежна.

Кое беше събитието, което те накара да се почувстваш на своето място в Ню Йорк?

Още със стъпването си в Ню Йорк, се почувствах на мястото си – лудницата, огромната креативна енергия, музикалната сцена, космополитният дух…Винаги бях искал да съм на такова място.

И предполагах, че Ню Йорк е това място. За щастие, когато за пръв дойдох тук за няколко дни през ранната пролет на 2000 г. (тогава бях студент в Бостън), разбрах, че не съм се лъгал. Не само че не се разочаровах, а си обещах,че някой ден ще живея тук. И ще свиря на такова ниво.

С кои музиканти би искал да си сътрудничиш и да направите нещо съвместно?

Колкото повече време минава, с толкова повече хора искам да свиря. Не само с музикалните ми герои, но и с всеки, с когото можем да направим хубава музика.

Каква музика си пускаш най-често вкъщи?

Слушам непрекъснато и през ушите ми минава много музика.
Най-вече джаз, но и рок, бразилска музика, хип хоп, какво ли не… Когато ми попадне нещо, което смятам за велико, албум, парче или дори соло, слушам го много пъти по различни начини, медитирам върху различни аспекти на музиката: хармония, ритъм, композиция, експресия… изтисквам музиката докрай. Много е приятно, защото така можеш да чуеш едно и също нещо по десет различни начина. Правя го не аналитично, а за удоволствие.

Има ли музика, която те кара да мечтаеш?

Всяка хубава музика ме кара да мечтая.

Музика на живо или на запис предпочиташ? Какво ти дава едната и другата?

За мен двете са коренно различни, но еднакво важни разклонения на музикалното изкуство. Трудно ми е да кажа кое предпочитам, двете имат различни преимущества…може би все пак бих дал малка преднина на записаната музика, защото не остава само в момента, а можеш да й се радваш по-дълго, дори вечно.

Кой албум би си взел на самотен остров?

Ако трябва да е само един, имаме проблем.

С кой музикант би искал да се срещнеш и да поговориш(от цялата музикална история)?

С Бах, Дебюси, Равел, Стравински, Дюк Елингтън, Чарли Паркър, Майлс, Колтрейн, Дизи Гилезпи, Кърт Кобейн и още поне сто музиканти.

В кой филм музика и филм са в перфектно взаимодействие?Кой ти е любимият музикален филм?

Може би “Singing In The Rain”. Поне за него се сещам. Но аз не съм много по музикалните филми, така че моето мнение може би не е меродавно.

Иначе филмова музика, която не се натрапва, а помага на филма, е добре написана музика, добре свършена работа. А ако е хубава и самостоятелно – това е постижение. Такава, например, е музиката на Джон Уилиямс.

Какво е бъдещето на музиката в днешното странно време?

Музиката като изкуство винаги има бъдеще. Аз по-скоро съм притеснен за музиката като професия. Иначе основната причина музиката да я има – нуждата на хората от музика – е налице. Такава нужда винаги е имало.

Огромният проблем е, че вече едно цяло поколение израсна с грешната представа, че за музика не трябва да се плаща. В днешно време музикантите печелят много по-малко, отколкото преди. Някои страхотни музиканти едва свързват двата края. За сметка на това всеки аматьор може да запише нещо вкъщи и да го издаде. И тази аматьорщина почна да става стандартна и да се просмуква във мейнстрийма. Огромни корпорации правят на наш гръб милиарди долари, а ни плащат $0.003 на стрийм. За мен, а и за повечето музиканти, които познавам, това е неприемливо.

Сега, заради COVID-19, има проблеми и с музиката на живо – в Ню Йорк клубовете и залите са затворени и повечето, ако не и всички големи концерти и турнета в Америка са отменени. Бродуей е в принудителен отпуск до 2021-ва година. Някои от легендарните джаз клубове в Ню Йорк са пред фалит и затваряне, за съжаление.

Това е огромен проблем и за музикантите, и за публиката, и за този град, който дължи толкова много на културните институции, превърнали го, може би, в най-важния център на музиката и изкуството. Банки, небостъргачи и барове има и в други градове, но този културен живот и заряд го няма никъде.

Интервюто взе: Маргарита Борисова

Дюкян Меломан
Уведомяваме ви, че използваме бисквитки, за да подсладим пребиваването ви на нашия сайт. Не злоупотребяваме със захарта.