Константин Кацарски в действие
Константин Кацарски в действие снимка:личен архив

Константин Кацарски е търсещ музикант, от онези, които са пълни с интересни идеи и никога не стоят на едно място. Саунд дизайнер, музикант, композитор, продуцент, DJ и двигател на групите Блубалу, Лепра Де Лукс и Koka Mass Jazz. Той е един от създателите на първия независим български лейбъл “Жълта Музика”. Има издадени 9 албума с групата си Блубалу, като албумът им “Quadrotopia” – 2010 е предложен за номинация в категорията – “Най-добър чуждестранен електронен албум на 53 – те GRAMMY Awards 2011), а “Потопъ” – 2012 е създаден в колаборация с Еди Стивънс от “Moloko“. Негови парчета са включени в редица български филми, като “Мила от Марс” (2004), “Прогнозата” (2009), “Лора от сутрин до вечер” (2011) и др.

През 2009 в партньорство с Димитър Паскалев създават лейбъла Блубалу Рекърдс и продуцират много български джаз и поп изпълнители. През 2010 музикалният гуру от BBC Radio 1, Джайлс Питърсън включва песента “Mirror” от албума им “Quadrotopia” в компилацията Worldwide Awards Highlights. През 2012 създава ‘Лятна Музикална Академия за Деца’, която позволява на любопитните деца да проследят и участват в процеса на създаване на музика в естествената работната среда на музикантите – музикалното студио.

През 2013 създава проекта Koka Mass Jazz и няколко месеца по-късно излиза дебютното му ЕР, включващо шест трака и озаглавено “rhYthm bY rhYthm”. През следващата година американският лейбъл “Cold Busted Records” издава албума “Groovy Jam Shoes“, а през 2019 г. излиза и вторият им албум “Elephunky Trip“. А преди два дни излезе и новият му сингъл “Cuban Story”.

Косьо Кацарски, когото познаваме от поне 20 години, никога не е спирал да ни изненадва и радва с новите си музикални хрумвания. Затова го потърсихме в деня на издаването на новия му сингъл “Cuban Story”, за да поговорим за музикалните му вкусове и за бъдещeто на музиката.

Кой е първият ти музикален спомен?

Музиката винаги е присъствала около мен, може би заради семейството и най-вече баща ми, който е музикант. Спомням си, че в къщи имаше всякакви музикални инструменти и се слушаше и правеше музика постоянно. Идваха интересни хора, негови приятели, музиканти. Понякога оставаха до късно, а аз много обичах тайно да слушам разговорите им и музиката, която слушаха и за която говореха с часове. Така че баща ми е човекът, който неволно, или пък съвсем целенасочено ме поведе по пътя на музиката.

Помниш ли албума, който преобърна представите ти за музиката?

Те са няколко, но Kind of Blue сякаш e албумът, който оказа най-силно въздействие върху избора ми по кой път да поема. За мен той е много специален. Този албум обединява и трима от най-любимите ми джаз музиканти – Майлс, Колтрейн и Бил Евънс, а неговите 46 минути спокойна елегантност, импровизация и изтънченост остават несравними.

Кой стил те определя най-добре?

Не робувам на определенията за стилове музика. Никога не съм си поставял граници в избора каква музика да слушам. Така е и сега. Деля музиката на въздействаща и не толкова въздействаща. Има и такава, която никога не бих си пуснал.

Константин Кацарски: "Музиката е като Страната на чудесата."
Представяне на албума “Groovy Jam Shoes” на Koka Mas Jazz в Дюкян Меломан снимка: Мартин Василев

Най-голямата ми страст и до днес си остава джаза, заради свободата, дълбочината, изненадата, неповторимостта и елегантния начин, по който поднася музикалната форма. Това е музика за всеки момент от живота и е извор на идеи за всеки, който слуша внимателно.

Кой е основополагащият музикант в твоето музикално развитие?

Несъмнено и естествено моя баща. Но не мога да пропусна и двама много специални за мен хора, проф. Добри Палиев и проф. Христо Йоцов. На всеки един от тях дължа много за оформянето на музикалния ми вкус и характер в работата.

А любимият ти днес?

Трудно ми е да се спра на един, но ако трябва да посоча едно име, то без колебание мога да кажа, че това е Бил Евънс, защото музика му е изключително красива, искрена и деликатна. Неговата интерпретация на джаза е толкова изобретателна и импресионистична. Харесвам чувството неусетно да бъдеш погълнат от музиката, която слушаш, а неговата музика е точно такава, поглъща те и с лекота те отвежда далеч извън града, страната, света, земята и всички светски неща.

Каква музика си пускаш най-често вкъщи?

В къщи предпочитам да слушам музика тихо и за удоволствие.
Имам немалка колекция от плочи. Купувам неща, които смятам, че са непреходни. Често посягам към рафта с тях. Също така преди години открих едно швейцарско онлайн джаз радио (Adore Jazz) и оттогава до днес то е неизменна част от звуковата среда в нашия дом. Плейлистите са страхотни, няма реклами и говорене, просто музика. Релаксиращо е и създава невероятен уют у дома. Всеки ден отделям по час-два да чуя нови издания, или да открия нещо, което да ме изненада, провокира или инспирира.

Има ли музика, която те кара да мечтаеш?

Непрекъснато ми се случва, когато слушам хубава музика. Предполагам и на повечето хора. Музиката е нещо като страната на чудесата. Въздействието ѝ е силно и емоционално. Цветовете и картините се променят за секунда от следващия звук, акорд, такт, пиеса или албум.

Музика на живо или на запис предпочиташ? Какво ти дава едната и другата?

Много са различни. Бих ги оприличил на театър и кино. И в двата случая процесът е труден и изисква огромна концентрация и отдаденост от страна на артиста. Аз заставам зад музиката на живо заради нейната несъвършеност понякога и майсторството на артиста да действа мигновено, имайки право на един изстрел. Ако и това изпълнение на живо има възможност да се запише – върхът.

Кой албум би си взел на самотен остров?

Не стига че на самотен остров, ами и с един албум – ще се видя в чудо!

С кой музикант би искал да се срещнеш и да поговориш от цялата музикална история?

Не са малко музикантите, с които бих искал да се срещна (Майлс, Колтрейн, Бил Евънс, Принс, Джеймс Браун, Моцарт, Бах, Чeт Бейкър, Фреди Меркюри и още много), но предпочитам да слушам музиката им и да интерпретирам по свой начин това, което са искали да ни кажат с нея. Но ако имах такава възможност, просто бих им благодарил.

В кой филм музика и филм са в перфектно взаимодействие?

„Междузвездни войни“ с музиката на Джон Уилямс. Когато гледах този филм за първи път (някъде през 80-те), освен че ме остави без дъх, нещото, което много ме впечатли още в първата секунда, беше музиката. Невероятна симбиоза.

Естествено и повечето филми с музиката на Енио Мориконе.

Кой ти е любимият музикален филм?

Легенда за пианиста” с Тим Рот.

Какво е бъдещето на музиката в днешното странно време?

Очаква ни едно несигурно, но вълнуващо бъдеще за музиката на живо и взаимодействието на артиста с неговата публика. В момента, артистите сме поставени пред голямо изпитание и предизвикателство в търсене на нови начини и пространства за създаване и представяне на нашите произведения.

Мисля, че постпандемичният свят ще предостави нови възможности на талантливите хора да живеят извън големите градски центове и същевременно да не се чувстват в периферията на музикалния сектор.

Този период предвещава бурно развитие на цифровите технологии, чиито резултати вече виждаме в много от големите музикални компании за софтуер. Бяхме свидетели на такъв подем преди години при прехода от физическите носители към стрийминга и даунлоуда. Може би сега е ред на концертите на живо?

Новите технологии от 5G до VR и пресечната точка между дигиталния свят и изпълненията на живо наистина подхранват нови възможности и създават нови бизнес модели за виртуални концерти и преживявания. Това, което трябва да се гарантира в тези нови бизнес модели и съпътстващите ги събития, е: разпределението на приходите да бъде справедливо, особено към авторите и музикантите.

Също така тази пандемия показа проблемите на музикалната индустрия, които вече бяха очевидни и задвижи промени, които така или иначе бяха закъснели. Идва време в което музикалната индустрия трябва да почисти къщите си, тъй като в сегашния си вид те не обслужват адекватно отношенията между артистите и техните фенове. Имам предвид големите стримийнг платформи като Spotify, чиито абонаментни такси се разпределят толкова несправедливо, че в крайна сметка почти нищо не стига до артиста.

Артистите ще трябва да потърсим нов начин на комуникация с нашата публика и последователи, на по-лично ниво. Виждам как сегашната ситуация започва да променя отношението на хората към живата музика и те все повече разбират какви жертви правят артистите, за да им поднесат едно такова музикално изживяване.

Със сигурност ще се научим на още много неща от тази криза и ще ги променяме в правилната посока. Със сигурност светът няма да е същият, както преди, но в крайна сметка музиката е основна човешка потребност и, без значение какви трудности ни предстоят, необходимостта да правим и слушаме музика никога няма да отпадне.

Интервюто взе: Маргарита Борисова

Дюкян Меломан
Уведомяваме ви, че използваме бисквитки, за да подсладим пребиваването ви на нашия сайт. Не злоупотребяваме със захарта.