Преди да познаваме Йордан Дъбов, не знаехме почти нищо за многото начини за приготвяне на кафе и съвсем нищо за т.нар. specialty coffee (което се предлага под марката Dabov Specialty Coffee) и не познавахме никой друг, който да говори с такава страст и отдаденост за кафе.

И с негова помощ бързо влязохме в света на специалното кафе и днес вече за нас друго не съществува. Днес той е не просто стане кафе експерт и дегустатор, той участва като европейски представител на журито на Cup of Excellence , съосновател на Асоциацията на българските баристи и създател на Академия за обучение на баристи.

Йордан Дъбов: "Няма да има кафе, но музика винаги ще има, саундът е в душата."
Йордан Дъбов на Best of Panama Снимка: Личен архив

После се оказа, че освен това той е тромпетист и е започнал музикалната си кариера в Чехия през 90-те години, когато е свирил на една сцена с имена като басиста Джордж Мраз и пианиста Емил Виклицки.. Той може веднага да разпознае тона на тромпета на Фреди Хъбърд или Клифърд Браун, например, защото носи музиката в душата си..

С Йордан Дъбов можеш да си говориш за много неща, да се смееш, да играеш тенис на маса или шах, но истински приятно е да потънеш в някоя музикална тема и да видиш блясъка в очите на истинския меломан, какъвто е той.

Йордан Дъбов: "Няма да има кафе, но музика винаги ще има, саундът е в душата."
Йордан Дъбов в действие на Cup of Excellence Снимка: Личен архив

Кой е първият ти музикален спомен?

Един винил на Луис Армстронг вкъщи и саундът на тромпета – пронизващ и огромен, хем като меч, хем като летящ боздуган. И след това няколко винила – ФСБ, Сигнал, Щурците. У нас винаги е имало винили и после ролки.
Но първият ми спомен е тонът на Луис Армстронг – абсолютно покъртителен в саунда, в хармонията, във всичко. Това моят спомен завинаги – това е един много висок тон, може би си бемол, който е по средата на хармонията..

Представи си, че имаш под ръка всички плочи на Луи Армстронг, коя би пуснал, за да демонстрираш този саунд?

Не знам, мисля, че не мога да определя конкретен запис…
Когато пускам и слушам с някого музика, аз търся различни неща, много съм припрян, почти никога не дочаквам да свърши парчето, защото съм го пуснал, за да чуя саунда или хармонията, или мелодията, или нещо друго в изпълнението. И с течение на годините съм променял записите, които ме интересуват.
По-скоро бих пуснал Чет Бейкър, защото той винаги е бил инструмент за мен, за да покажа и обясня на хората какво е саунд, какво е стил, какво е филинг, абсолютно от другата страна на Майлс Дейвис..
Ако искам да покажа какво е филинг ще пусна “My Funny Valentine” на Чет Бейкър, ако искам да демонстрирам какво е хармония, бих пуснал Брад Мелдау, а ако искам хармония и саунд заедно бих пуснал Кийт Джарет.

Така описаното от теб слушане на музика ми звучи като дегустация на кафета…

Да, аз съм припрян дегустатор на кафе…

Кога стана срещата ти с тромпета..

Това се случи като чух този тромпет на Армстронг на 4-5 годишна възраст и после хванах тромпета на 10 години. Попаднах в духовия оркестър, трябваше да свиря на туба, но нямаше свободна и затова взех тромпет.

Какво те накара да преминеш от областта на професионалното свирене към specialty coffee сферата?

Аз винаги съм работил в сферата на услугите, когато напуснах България – минал съм от миене на чинии до барман, където се чувствах в стихията си. И като българче, което е пило еспресо на 14-15 годишна възраст, бях убеден, че след като съм пил, мога да приготвя добро еспресо, защото еспресото влезе много по-късно в Чехия..

Това продължаваше много дълго – работех в бар и свирех на тромпет. И в един момент трябваше да взема решение, защото аз не съм трениран музикант в ментално отношение. Мисля си, че големите музиканти имат тренинг, който аз никога не съм имал, за да мога да мина на следващо ниво, да отворя нови врати.

Трябваше да превъзпитам и преподредя всичко, за да се отдам 100% на музиката, а аз съм прагматичен и предпазлив и рискът, че мога да остана без концерт или че трябва да приема концерт, който няма да ми хареса, колкото и странно да звучи, винаги ме е плашел. А аз съм имал много концерти и съм свирил на много концерти и съм продължавал да работя през деня. А за да правиш музика, трябва денят ти да е музика и после да свириш. Големите музиканти имат различен тренинг, аз съм срещал такива – Ингрид Йенсен, номинирана за тромпенист на годината, срещал съм Уейн Шортър, Брад Мелдау, Курт Розенвинкел, Джордж Мраз – хора, които мислят и правят музика по различен начин, нищо общо с това, което аз съм правил.

Йордан Дъбов: "Няма да има кафе, но музика винаги ще има, саундът е в душата."
Йордан Дъбов на сценат в Прага Снимка: Личен архив


Но при тромпета най-важното е саундът, той е различен от другите инструменти, той е спиричуъл, там трябва да се тренират различни неща, като едно от тях е техниката. Тогава имах чувството, че мога да мина на друго ниво като в игрите. Но разбрах за себе си, че аз не мога да го направя – нещо малко и липсва, все ме дърпа назад.
В крайна сметка кафето се превърна в инструмент за комуникация с хората, точно като тромпета, който винаги е бил инструмент за комуникация за мен, не за фукня. Кафето се превърна в нещо, с което можеш да докоснеш човек. Разбира се, една чаша кафе не можем да сравним по сила с музиката, но може да се сравни с един добре изсвирен тон.Така кафето ме тренира, ако мога да го свиря този тон, да ти го разкажа и покажа, се оказва, че в кафето успях да вложа търпението, което не успях в тромпета.

Остава ли ти време да слушаш музика днес?

Да, харесвам да гледам определени концерти на слушалки, заради страхотния саунд – слушам един феноменален тромпетист Никълъс Пейтън.
Това, което също много обичам да слушам са два формата на едно американско и едно британско предаване за певчески таланти и ми доставя удоволствие да си пускам топ финалистите – това са хора, които имат една песен, в в която са се вживели силно, а зад тях стои страхотен бенд. И това нещо като го видя – някой, който не е музикант, цял живот е правил нещо различно и вероятно много иска да е музикант и отделя 5-6 часа в пеене и получава този шанс в това предаване да се раздаде изцяло. Естествено те са един продукт, най-вероятно няма да имат музикална кариера, защото нещо им липсва, обаче начинът, по който го правят това парче е феноменален и това много ме зарежда. Има много талант на нашата планета, който е някъде скрит.
Също така, тъй като се налага да пътувам много слушам музика в самолета, имам един любим албум на Terence Blanchard “Choices” който често си пускам.

Легитимни ли са асоциациите между храната, напитките и музиката?

Да, ако имаме голяма въображение! Но музиката е нещо необятно – асоциациите са несериозни, музиката е нещо велико, тя е над всичко. Няма да има кафе, но музика винаги ще има, саундът е в душата. Не е имало кафе, но е имало музика..

Йордан Дъбов: "Няма да има кафе, но музика винаги ще има, саундът е в душата."
Йордан Дъбов в действие на Cup of Excellence Снимка: Личен архив

Да, тя е началото на всички неща, тя е началото на смисъла. Джордан Питерсън казва, че музиката най-много дава усещането за смисъл, дори и на хора, които не могат да артикулират и да вербализарат какъвто и да е смисъл.

Една чаша кафе може да промени деня ти, да го направи по-добър, това е лесно и мога да го докажа на всеки по всяко време, но определени неща в музиката, като да слушаш Моцарт са необясними, макар че аз предпочитам да слушам Майлс Дейвис, защото не съм от семейство, в което се е слушала класическа музика.
Но една нощ не можех да заспя и се опитвах да дам обяснение какво е да слушаш Моцарт спрямо всичко останало, което може да ти се случи в живота и си представих, че човек стои на един мост и е много спокойно и може да се разходи и да се огледа наоколо даже, защото е супер спокойно и изведнъж отникъде го връхлита едно гюле, голямо колкото тази стая, то лети с огромна скорост и просто отнася човека направо с моста. Това е да слушаш Моцарт. Не можеш да го асоциираш с нищо – нито с храна, нито с кафе, нито с нищо..

Във вашия магазин за кафе звучи джаз, с какво джаза е по-различен от другите стилове?

Да, звучи 99 % от времето джаз и си пожелавам да започнем да пускаме повече джаз от канала на Дюкян Меломан. Джазът е от много голямо семейство като кафето. Кафето има много сортове, джазът също, някои ги наричат стилове. Кафето има много процеси, джазът също, кафето има много интерпретации, опаковки, дизайн, стил, същото е при джаза. Но джазът е музиката, то в крайна сметка няма друга за мен.

Йордан Дъбов: "Няма да има кафе, но музика винаги ще има, саундът е в душата."
Йордан Дъбов и Явор Ганчев на честването на 25 години “Дюкян Меломан” Снимка: Евгени Димитров


Разбира се, преди това е класическата музика, а преди нея имаме фолклора, който еволюира в класиката, която градира, градира и дава нещо ново, което е джазът. Но в джаза може да откриеш всичко, в поп музиката може да откриеш поп, в рока – рок и т.н. Преди два дни имах нужда да си пусна Ингви Малмстийм, после изслушах едно парче на Мегадет, но това ти дава определено усещане, а джазът ти дава цялостно, завършено преживяване, защото в него има много течения и ти трябва да намериш своето, което може да ти влияе най-силно. Джазът е всичко, толкова, колкото е класиката, върху която стъпва.

Съгласен съм с това по-рядко схващане, което малко от изследователите на джаза споделят, че той произлиза или по-точно е невъзможен без европейското класическо наследство. Повечето изследователи го свързват само с фолклора и афро-американските културни преливания, но джазът е невъзможен без Бах и тенденцията за импровизация. Джазът е хипер-линк хипер-текст, ако не си слушал определени стандарти, една импровизиция на пиано на “My Funny Valentine” няма да ти заговори нищо…

Да, сега ми хрумна една асоциация – да свързваме Ню Орлийнс с джаза е като да свързваме кафето с Италия – има връзка, но не е само тази, много по-дълбоко и по-сложно е и връзките отиват много по-назад във времето. Защото нямаше да има Брад Мелдау и Хърби Хенкок, а тях ги има, защото има Равел, има Дебюси.

Интервюто взе: Явор Ганчев

Дюкян Меломан
Уведомяваме ви, че използваме бисквитки, за да подсладим пребиваването ви на нашия сайт. Не злоупотребяваме със захарта.