Чик Къриа (1941-2021)

Пианистът Армандо Антъни “Чик” Къриа, един от големите музиканти-импровизатори на нашето време, изпълнител с изключителен диапазон, почина на 79 г.

Роден през 1941 г. в Масачузетс, емблематичният клавирист, композитор и лидер Чик Къриа е в DownBeat Hall of Fame, NEA Jazz Master, както и един от най-номинираните изпълнители в историята на наградите Грами с 67 номинации – от които 23 награди, в допълнение към 4 Латино Грами. Обявен за изпълнител на годината три пъти между 2014 и 2018 г. в анкетата на читателите на сп. DownBeat, където беше наречен „пианист на практика несравним с други“.

Многостилов от самото начало, като младеж е свирил латино музика с Монго Сантамария, бибоп с Блу Мичел и е изучавал за кратко съвременна композиция в Джулиард, нетърпелив да надхвърли жанровите рамки на всяка крачка. През 60-те години той дава творческата си енергия на множество записи, от „Sweet Rain“ на Стан Гец до „Bitches Brew“ на Майлс Дейвис, а собственият му албум „Now He Sings, Now he Sobs“, с Мирослав Витус и Рой Хейнс вдига летвата за интерактивно свирене в пиано трио. От стрейт-ахед до авангард, от бибоп до джаз-рок фюжън, от детски песни до камерни и симфонични произведения, Чик докосна удивителен брой музикални бази в кариерата си, откакто свири с разтърсващите жанра групи на Майлс Дейвис в края на 60-те и началото на 70-те.

Записите на Чик в много ранните години на ECM изпъкват като поразително оригинални заявления. Чик Къриа присъства още в четвъртия албум, издаден от лейбъла, допринасяйки за текстурно пиано под плаващи облачни перкусии на мистериозния „Afternoon of a Georgia Faun“ на Марион Браун, записан през август 1970 г.

През април 1971 г. Манфред Айхер и Чик пътуват до Осло, за да запишат „Piano Improvisations“, издадени впоследствие в два албума. Това става началото на влиятелната поредица за соло пиано на ECM (която скоро ще бъде продължена от Кийт Джарет и Пол Блей). Манфред Айхер казва: „Като чух звука на Чик на пианото, кристално чистото му докосване и свободния му подход към музиката – тези неща ме накараха да развия линията за соло пиано.

През 1972 г. младият лейбъл ECM издава само четири албума и три от тях са на Чик Къриа. Вторият том на „Piano Improvisations“, в чиято програма се включва очарователна версия на „Trinkle, Tinkle“ на Монк (още много Монк ще има в следващите години) и огнения и радикален „Paris Concert“, в който към Чик се присъединяват Антъни Бракстън, Дейв Холанд и Бари Алтшул в групата Circle. И тогава, неочаквано, дойде Return To Forever – първото издание на една дълготрайна група с Флора Пурим, Джо Фарел, Стенли Кларк и Аирто Морейра – която отвя слушателите със своите плаващи латино ритми, ярки мелодии и струящ оптимистичен дух.

Манфред Айхер казва: „За мен беше предизвикателно и вълнуващо, като млад продуцент от Мюнхен, да бъда част от този проект в Ню Йорк, заедно с инженера Тони Мей в студията A&R. Цялата група имаше прекрасна енергия, тъй като свириха композициите на Чик. А звукът на Чик на Фендер-Роудс пианото беше красив, светещ, хипнотичен.”

Crystal Silence“, поредното забелижително творческо постижение, представя дуо от пиано и вибрафон с Гари Бъртън. Двамата ще свирят всяка година повече от четири десетилетия, усъвършенствайки своята собствена виртуозна камерна музика (подходящо допълнена със струнни в „Lyric Suite“ от 1982 г. ”). Чик и Гари бързо успяват взаимно да предвидят своите импровизационни реакции, фрази и ритмично акцентиране. Резултатът често е спиращ дъха: шепот на мелодия и контрапункг, със синхронизирани звукови каскади … „Бих нарекъл нашата музика истинска съвременна музика“, казва Чик още през 1974 г. „Класическата музика влияе хармонично и формално на нашата музика ... Това, към което се стремя, е да съчетая тънкостта и красотата на хармонията, мелодията и формата с непринудеността и ритмичните танцови качества на джаза и по-фолк музиката.

Chick Corea

Children’s Songs“, соло Чик, представя красиво формулирани афористични парчета, които предизвикаха критични сравнения с поредицата „Mikrokosmos“ на Барток и „Játékok“ на Куртаг.

През 1981 г. триото с Витус и Хейнс беше възродено, за първи път от 1967 г. насам. „Сякаш изобщо не е минало време“, казва Чик. Те продължават там, където бяха спрели, и добавиха към репертоара още много от Телониъс Монк, разчитайки много на личния опит на Рой Хейнс от работата с този майстор на намирането на свобода в песента.

Оставайки неуморен творчески дух, който непрекъснато се преоткрива чрез своето изкуство, забележителната дискография на Къриа в последните две десетилетия и половина с Concord включва Five Peace Band Live с китариста Джон Маклахлан, The Musician, The Vigil, Two с банджоиста Бела Флек, Chinese Butterfly с барабаниста Стив Гад, Antidote и Trilogy 2. Последният запис на Чик Къриа, Plays, завладяващ и интимен двоен албум със солови изпълнения, излезе на 11 септември 2020 г. Чик спечели своите 66-та и 67-ма номинации за Грами в категориите за най-добър джаз инструментален албум и импровизиран джаз соло за албума си Trilogy 2 и парчето „All Blues“ на 25 ноември 2020 г.

Винаги насърчителен за по-младите изпълнители и почитан като учител, последното изявление на Чик Къриа към неговите последователи беше много характерно за този музикант, който отдавна беше отхвърлил възгледа, че страданието е ключово за творчеството: „Надявам се, че тези, които имат понятие как да свирят, пишат, или да се представят по някакъв друг начин, ще го правят. Ако не за себе си, то за нас останалите. Не само, че светът се нуждае от повече артисти, но и това просто е много забавно.

Дюкян Меломан
Уведомяваме ви, че използваме бисквитки, за да подсладим пребиваването ви на нашия сайт. Не злоупотребяваме със захарта.