Вторият албум на легендарната формация Buena Vista Social Club носи обещаващото име Buena Vista Social Club At Carnegie Hall и, да, това е запис от единствения им, напълно разпродаден концерт в „Карнеги хол“), състоял се на 1 юли 1998 г. В продуцирания от Рай Куудър и Ник Голд двоен луксозен диск, чиято официална световна премиера е на 13 октомври 2008 г., ще можем да чуем големите гласове на Куба – Компай Сегундо, Ибрахим Ферер, Омара Портуондо, Елиадес Очоа, Пио Лейва и пианистът Рубен Гонсалес, басистът Качаито Лопес, тромпетистът Мануел Гуахиро Мирабал, в една паметна изява, която никога не би могла да се повтори. Това издание отбелязва и 10-годишнината от историческото, музикално събитие в Карнеги Хол и включва непубликуван до момента снимков материал и книжка със споделени спомени от Рай Куудър и останалите музиканти.
Откакто преди 11 години излезе легендарният първи запис на Buena Vista Social Club (чиито продажби вече наброяват 8 милиона копия), се възроди и интересът към Куба и нейната музика. Много други групи от Куба носят красотата на своята музикална традиция, но никоя не е като Buena Vista Social Club. Защото онова, което се случва тогава в малкото студио на Егрем, е, както казва самият Рай Куудър: „Сякаш духовете бяха пуснати от бутилката.“
Точно този паметен концерт беше запечатан и във филма на Вим Вендерс, съхранил духа на Куба от края на ХХ в. и направил популярни и обичани фигурите, съставляващи ядрото на великата формация. Това беше и поводът да се свържем с него и да поговорим за великите музиканти, кубинската музика и явлението Buena Vista Social Club.
Мисля, че звучи свежо и спонтанно, както и преди 10 години. Помня колко въодушевени бяха тези възрастни хора тогава! Държаха се като средношколци, всички завладени от сценична треска като дебютанти. Напомням ви, че те никога преди това не са свирили заедно! Buena Vista Social Club беше един проект на Рай Куудър, негово изобретение, така да се каже! Те бяха свирили само веднъж като група в Амстердам преди концерта в „Карнеги хол“. Е, познаваха се отдавна и бяха свирили в различни групи, но не и като такъв голям оркестър.
Абсолютно. Бях слушал малко кубински джаз и малко класически изпълнения. Разбира се, аз съм израснал през 60-те, като студент съм участвал в Революцията от 1968 г. , Фидел Кастро и Че Гевара бяха стари герои от онова време. Да… в миналото обаче, не в края на ХХ в. Ние снимахме в Хавана през април 1998 г… Знаех малко за кубинската история, бях слушал грубите версии на първите записи. Но отвъд това Куба и Хавана бяха напълно нови територии за мен. И практически трябваше да започнем да снимаме при пристигането си, защото Компай Сегундо трябваше да заминава скоро. Хвърлянето ни в студената вода, без каквато и да било подготовка, беше най-добрият подход за този филм. Това го направи спонтанен и без предразсъдъци.
Те имаха абсолютно доверие на Рай Куудър, така че когато Рай ни представи – нашият скромен екип – Йорг Видмер, операторът ми, Мартин Мюлер, звукорежисьорът ми, аз и моята съпруга Доната като фотограф, те просто ни приеха. Но все пак си бяхме външни. Докато не се случи този странен инцидент. На обяд – всички музиканти са си оставили инструментите, за да хапнат по един сандвич. Йорг също остави своята тежка камера и просто за смешка взе контрабаса на Качаито и започна да свири като на себе си. Йорг също така е и музикант и свири на чело. С контрабаса на Качаито той изсвири част от Сюитите за чело на Бах. Музикантите също го чуха и дойдоха, наредиха се около него и го гледаха възхитено. И после на свой ред те пък искаха да изпробват снимачната му техника. Те се изредиха един по един, но никой не успя да направи и един кадър с камерата. Смяхме се много и след това ледът бе разчупен. Ние станахме част от групата, така да се каже.
Без съмнение Ибрахим Ферер. Наистина обикнах неговата непринуденост и лиризъм. Той понякога беше като голямо дете. Но винаги елегантен, нежен. Като се разхождахме с него из Ню Йорк съвсем в края на снимките, това беше като най-личния момент в целия снимачен период.
Компай Сегундо – авторитет, Ибрахим Ферер – сърцераздирателен, Омара Портуондо – грандама, Елиадес Очоа – каубой, ,Мануел Гуахиро Мирабал – виртуоз на тромпета, Качаито Лопес – нежен, Пио Лейва – „Граучо Маркс“, Хуан де Маркос Гонсалес – главният мозък.
Че трябва да следваш мечтите си. Да не губиш вяра в онова, в което си наистина добър. И че никога не е късно да се радваш на живота и на плодовете на своя труд. Но най-важният урок, който всички ние научихме от тези superabuelos (супердядовци), както ги наричахме – беше скромността. Те бяха кротки и скромни, когато ги срещнахме, и си останаха такива и след невероятния си успех, когато станаха известни като „Бийтълс“.
Интервюто взе Маргарита Борисова
