Все още пазя ярък спомен за това как Иво Христов влезе в “Дюкян Меломан” през 1999 г. с първото издание на един от най-качествените лейбъли за българска музика “Kuker Music“(създаден и управляван от него). Изданието бе “Циганско лято” – саунтрак към едноименния филм с оркестър “Карандила” и Анита Кристи и още преди да си го го чул, хващаше окото, защото графичното му оформление бе прекрасно и разказваше музикална история още на своята корица. Разбира се, това не бе случайно, защото графичният оформител на изданието бе Иво Христов. Той стои зад оформлението на множество корици на отделни албуми и графични идеи за определени лейбъли като Кукер и ICSM Records, продуцент е на изданията на “Kuker Music”, в чийто каталог са Зиг Заг Трио, Корова, Трио Приказка, Балканsky and Yva, занимава се с фотография и визуални ефекти. Но преди всичко е пълен с интересни музикални истории, защото откакто се помни музиката е неразделна част от живота му. С това интервю ви предлагаме да се потопите в музикалния свят на Иво Христов.

Кой е първият ти музикален спомен?

Първият ми музикален спомен е свързан с една много скъпа за мен, малка 7-инчова плоча. Издадена е през 1965 г. от Балкантон и съдържа четири песни, едната, от които се казва “Снежна вечер”. Музиката е композирана от Димитър Куситасев, изпълнява я Райна Денева заедно с естрадния оркестър на БНР, а текстът е на моя баща Методи Христов.
Има някаква тъжна носталгия в тази песен, като стар и красив романтичен филм. Пазя плочата, и дори сега когато я чуя, си припомням с вълнение за прекрасните и безгрижни години на детството ми.

Иво Христов: "Музиката на живо също ще трябва да се адаптира в краткосрочен план, а създателите на музика трябва да сменят досегашния модел на традиционното турне с нови начини"


Другият ярък музикален спомен е от когато чух In The Court of The Crimson King на King Crimson. Бях 10 или 11 годишен и един много добър мой приятел ми даде плочата. Първото, което ме впечатли, беше прекрасната корица на албума, но това, което чух, когато си пуснах музиката, беше истинско чудо! Изключителна група и много любим албум завинаги!

Помниш ли албума, който преобърна представите ти за музиката?

Албумът, който буквално ми смени кръвта, е The Fragile на Nine Inch Nails. Агресивен и търсещ, деликатен и тъжен, оптимистичен и многопластов. Светъл, смущаващ и крехък. Мащабът на този албум е огромен. Трент Резнър работи върху записа в продължение на пет години. Близо два часа музика, в която има всичко – от инструментални интерлюдии и инструментални увертюри до концептуална приемственост и теми, прерастващи в песни. Огромен списък с изключителни гост-музиканти, всичко това в 104 минути.
Поразително удовлетворяващо единство и абсолютен шедьовър.

Кой стил те определя най-добре?

Обичам да слушам различна и понякога доста трудна за дефиниране музика. За това не мисля, че само един стил би могъл да ме определи.
Това, което харесвам съдържа в основата си чувствена музикална атмосфера, красива хармония и оригинален звук. Алхимична смес от магия и страст – понякога оставяни да летят в непрекъснат звезден поток.

Кой е основополагащият музикант в твоето музикално развитие?

Музикантът, който ме накара да потъна в неговата Вселена, е авангардният композитор и тромпетист Джон Хасел – човекът, който въведе термина “Четвърти свят”, за да опише най-добре стила си. Неговата музика притежава онази неповторима наркотична сила и стихийна красота, която едва ли би могла някога да бъде обяснена. Когато го чух за първи път, разбрах, че това е музиката, която чаках, и която мога да слушам абсолютно винаги.

Първоначално успях да чуя неговия солов дебют – Vernal Equinox. Този запис е вълшебен – замечтан, странен и медитативен, изпълнен с индийска, африканска и южноамериканска музика, но някак минималистичен и хипнотизиращ. Един от най-любимите ми албуми!

А любимият ти днес?

Това без съмнение е Трент Резнър – един от най-важните композитори и продуценти от началото на 90-те години до днес. Блестящ звуков архитект, артист с изключително авангардни идеи, революционен визионер и основател на един от най-успешните съвремени музикални проекти – Nine Inch Nails. Работил с всички икони на съвременната електронно-индустриална култура: от Coil и Дж. Г. Търлуел, през Питър Мърфи и Гари Нюман до Дейвид Линч и Дейвид Боуи.

Успях да гледам няколко пъти на живо Nine Inch Nails – незабравимо емоционално преживяване, което едва ли бих могъл да опиша. Надявам се, че през 2021г. ще има европейско турне, на което със сигурност ще отида.

Дюкян Меломан
We use cookies to sweeten your experience on our website. We don't overuse sugar.