Интервю на Арво Пярт: Коронавирусът ни показа по болезнен начин, че човечеството е един организъм!

Арво Пярт е един от онези композитори, чието творчество успява да промени начина, по който разбираме същността на музиката днес. През 1976 г. той създава собствен уникален, музикален език, наречен tintinnabuli, който достига до огромна публика от различни слушатели и който определя работата му до днес. Няма композиционна школа, която можем да определим като негов последовател, нито пък той преподава, въпреки това голяма част от съвременната музика е повлияна от неговите композиции tintinnabuli.

Арво Пярт: Коронавирусът ни показа по болезнен начин, че човечеството е един организъм!
Arvo Part, фотография: Arvo Part Centre

Като активен и продуктивен композитор, Арво Пярт композира от ранните си студентски години до днес. Вокални композиции, често базирани на литургични текстове или други християнски молитви, съставляват голяма част от творчеството му. Сред тях има много мащабни композиции за хор и оркестър, като Passio (1982), Stabat Mater (1985), Te Deum (1985), Miserere (1989/1992), Berliner Messe (1990/2002), Litany ( 1994/1996), Kanon pokajanen (1997), Como cierva sedienta (1998/2002) and In principio (2003), както и хорови пиеси с органов съпровод или акапела.

Може да се каже, че словото играе важна роля в творчеството на Пярт, защото дори много от инструменталните му произведения са свързани с текст и текстурната структура често е в основата на неговия композиционен процес (т.е. Psalom, 1985; Orient & Occident, 2000; Симфония No. 4, 2008 г. и др.).

По време на емигрантския му период в Германия, започва трайното му сътрудничество с Манфред Айхер, основател и продуцент на легендарния независим лейбъл ECM Records. През 1984 г. ECM издават албума му Tabula rasa и с него стартират изцяло нова, изключително успешна серия ECM New Series. Музиката му скоро е включена в програмите на много известни фестивали, оркестри и ансамбли, както и в телевизионни и радио предавания. След този дебютен албум всички записи на основните произведения на Арво Пярт са издадени за ECM.


Tintinnabuli може да се определи като отделна техника, която по същество обединява две монодични структурни линии – ​​мелодия и тризвучие – в един, неразделен ансамбъл. Tintinnabuli създава оригинална дуалност на гласовете, чийто ход и вътрешна логика се определят от строги, дори сложни математически формули. Чрез тази двойственост на гласовете Арво Пярт успява да придаде ново значение на хоризонталната и вертикалната ос на музиката и да разшири нашето възприятие за тоналната и модална музика в нейния най-широк смисъл.

Тинтинабули музиката може да бъде описана и като стил, в който музикалният материал е изключително концентриран, сведен само до най-важното, където простият ритъм и често постепенно прогресиращите мелодии и триадичните гласове на тинтинабули са интегрирани в сложното изкуство на полифонията, изразявайки специалното отношение на композитора към тишината. В допълнение, tintinnabuli е и идеология, много лично и дълбоко усетено отношение към живота за композитора, основано на християнски ценности, религиозна практика и стремеж към истина, красота и чистота.


По-долу предлагаме едно интервю на Арво Пярт, дадено през 2020 г. при награждаването му с отличето „Граници в познанието за операта и музиката“в Испания, публикувано със съкращения на официалния сайт на Arvo Pärt Centre, в което маестрото заявява, че „коронавирусът ни показа по болезнен начин, че човечеството е един организъм и човешкото съществуване е възможно само във връзка с други живи същества“. Макар и година след това, то казва много и поражда размисъл.

Според вас каква роля има изкуството като своеобразна мрежа от социални връзки и референтни точки, които определят нашата идентичност в настоящата глобална криза, която преживяваме?

Това, което се случва в света днес, ни принуждава всички да правим жертви и сякаш да върнем живота си назад. В известен смисъл това е като „тотален пост” за целия свят. Всички култури познават концепцията за гладуването, неговите ползи и въздействие. Сегашната ситуация на самоограничение засяга всички нас – също и в света на изкуството, независимо дали искаме или не.

Кризата, сегашната ужасна ситуация вдъхнови ли ви да създадете нещо, да композирате или напротив, подейства ви отблъскващо?

Американският автор Джон Ъпдайк каза веднъж, че се опитва да работи със същото спокойствие като занаятчиите от Средновековието, които са украсявали вътрешните страни на пейките със своите резби, въпреки че никой не би могъл да ги види след тяхното завършване. Опитвам се, доколкото мога, да живея, следвайки същия принцип.

Арво Пярт: Коронавирусът ни показа по болезнен начин, че човечеството е един организъм!
Арво Пярт

Според вас продължаващата криза оказва ли влияние върху начина, по който се възприема и композира музиката? Ако е така, тогава каква е новата форма на музика, новият музикален език, който се ражда след настоящия кошмар?

Трудно да се каже. Всяко бедствие кара артистите да се приближат до важното, същественото. Само времето може да покаже какви плодове ще даде този фокус върху същественото.

Кой е най-важният урок, който трябва да научим от тези ограничения? Знаем ли като общество как да живеем в изолация?

Този малък коронавирус ни показа по болезнен начин, че човечеството е един организъм и човешкото съществуване е възможно само във връзка с други живи същества. Понятието „връзка” трябва да се разбира като максима, като способност да обичаш. Въпреки че това наистина е висок стандарт, може би дори твърде висок за човешкото същество.

Сегашното ни положение е парадоксално: от една страна, това означава изолация, от друга, това ни сближава. Докато се изолираме, трябва да можем – дори сме принудени – да оценяваме отношенията си в тесен кръг и да се грижим за тях. Всичко това трябва да научим, преди да очакваме или дори да изискваме любов и справедливост от целия свят. В известен смисъл коронавирусът ни върна всички в първи клас. Едва след като преминем този тест, можем да започнем да мислим за следващите стъпки. Това е много дълъг процес.

Ясно е, че след преодоляване на тази криза нашият свят и нашето общество няма да бъдат същите. Но какви ще бъдат? Това ще промени ли разбирането ни за свобода и граждански права?

Да, точно това ще се случи. Досега не сме знаели как да се справим със свободата си по правилния начин. Наказанието може да бъде болезнено.

В резултат на несправедливостта на съветския режим вие трябваше да се примирите с изгнанието. Как бихте оценили реакцията на кризата от страна на страните и правителствата по света?

Кризата създаде ситуация, в която всички възможни проблеми и недостатъци се разкриват на всяко ниво. Няма значение дали говорим за слабости на политическата или социалната система. Сегашната криза не щади никого, в извънредно положение всеки разкрива истинската си „стойност”, която вече не може да бъде скрита. Никой не знае как ще излезем от това, но всички знаем, че нищо няма да остане същото.

Източник на интервюто с Арво Пярт – Arvo Part Centre.

Дюкян Меломан
We use cookies to sweeten your experience on our website. We don't overuse sugar.