Първата ми среща с израелския пианист Шай Маестро бе преди десетина години в Кутанс на фестивала „Джаз под ябълковите дървета”. Тогава той бе част от формацията на басиста Авишай Коен, но далеч надхвърляше представите за обикновен сайдмен. Едва навлязъл в двайсетте Шай впечатляваше с лекотата на тушето си, дълбочината на изказа си и заряда мелодизъм, който предвещаваше скорошни авторски и лидерски изяви. При последния му албум като част от триото на Авишай в 2011 той вече имаше свое. С басиста си Хорхе Рьодер работи и до ден днешен, когато изненадващо включи и тромпетист в поредния си опус – „Human”.

Ако разгледаме досегашните авторски композиции на Шай и включването на стандарти, ще се натъкнем на интересна еволюция, тръгваща от традиционни музики („Калиманку Денку”) и интерпретации върху тях („The Flying Shepherd”), минаваща през странствания а ла Одисей през източните, афроамериканските и латино звучностите („Пътят към Итака”, 2013) и не на последно място, интроспекциите и светлата меланхолия („Неразказани истории”, 2015). Обръщането на заглавното парче от първия му албум за ЕСМ “The Dream Thief” в “The Thief’s Dream” в „Human”, не е просто игра на думи. „Стараем се музиката ни да еволюира като нас самите. Да отразява живота ни, както с красивото, така и с грозното в него”. Рядко срещано откровение, не мислите ли?

„Тромпетът на Дизак е за мен като човешки глас”, споделя Шай за решението си да включи американския духач в традиционното джаз пиано трио. Без излишна бъбривост Дизак доразказва започнатата преди години история. Почитта към миналото е сюблимирана в посветеното на Ханк Джоунс и Чарли Хейдън „Ханк и Чарли”, оживели в дуета на мелодичното пиано на Шай с лиричния бас на Хорхе. Но и в неочакваното интро и ритмичните обрати в „In A Sentimental Mood” – барабани, пиано и… „скатиращ” тромпет. Колкото до настоящето и заявката за бъдещето, лично аз го откривам във второто парче, чието име „Mystery And Illusions” не лъже.

Людмил Фотев