BG 
EN 
Да, има такива албуми,
които може да подарите напълно безопасно на човек, който не слуша джаз. Предлагаме ви 10 джаз албума, които със сигурност ще се харесат, дори в компания с хора, които смятат, че джазът е какафония. Нещо повече – може да ги предложите напълно безопасно и на човек, който … всъщност слуша джаз, но не сте сигурни кой ъгъл от вселената на джаза е неговият.
10 джаз албума: #1
”Ella & Louis” – Ella Fitzgerald & Louis Armstrong
И така, номер едно е … Попс, Сачмо, Чичо Луи, човекът, който е въплъщение и олицетворение на джаза и без когото джаз просто няма, защото той в голяма степен просто го е измислил. Луи Армстронг свири и записва в продължение на 50 години. Давате ли си сметка колко плочи може да запише някой за 50 години? А ако този някой е Кралят на джаза? Не ви трябва да знаете точно колко, нито имате време и пари да опитате всичко. Затова тук ще сложим най-доброто и най-популярното (да, двете в джаза съвпадат, ако са минали няколко десетилетия). Това са дуетите с Ела Фитцджералд. Продуцентът Норман Гранц среща двамата за запис на албум (1955), и се е получило това бижу, което се казва просто “Ella & Louis“.
Ела и Сачмо са записвали спорадично общо десетина песни през десетилетието преди този албум, но явно е била нужна намесата на продуцент като Норман Гранц и акомпанист като Оскар Питърсън, за да се получи класата на “Ella & Louis”. Успехът на този албум е голям и на следващата година излиза двойният албум “Ella & Louis Again!”, който съдържа както дуети, така и песни, в които пее само единият от двамата. Този втори албум е също толкова добър избор, особено ако вече имате първия.
Накрая записват и операта от Гершуин “Порги и Бес”. Със сигурност сте чували Summertime в изпълнение на Ела и Луи – е, това е от този запис. Но все пак не рискувайте, цяла опера е това, а ние не искаме да излизаме от нашата задача – само най-безопасните джаз албуми, за да не ни изгонят от стаята! Затова, ако искате да минете с една плоча, в която да има от всички изброени записи (Can Anyone Explain от ранните дуети, селекция от Ella & Louis и … Again! и Summertime от Порги и Бес, трябва ви този – Ella & Louis Cheek to Cheek. Разбира се ако държите да имате всичките 3 албума плюс осемте ранни дуета – може да ги намерите в кутия с 6 плочи.
10 джаз албума: #2
Frank Sinatra – The Great American Songbook
Продължаваме да залагаме на сигурно – а какво по-сигурно от нашето момче в мафията, Франки Бой! Някой може да възрази, че Синатра не е точно джаз, и това възражение е основателно, но само донякъде. Имайте предвид, че в средата на ХХ век джаз и популярна музика съвпадат, а Франк Синатра отбелязва най-големите си върхове като певец с едни от най-суингиращите оркестри. Затова и ще ви предложим не един албум, а селекция от песни, записани във втората половина на 50-те години – според нас най-забележителният период в кариерата му, когато записва за Кепитъл. В “The Great American Songbook” са парчета като Chicago, Night And Day или I’ve Got You Under My Skin и много други суинг класики.
10 джаз албума: #3
Nina Simone – “Little Girl Blue”
Освен My Baby Just Cares For Me и Love Me Or Leave Me, Нина Симон (Nina Simone) е изпяла с невероятен глас и чувство куп други невероятни песни – това заслужено ѝ носи прозвището “Великата жрица на Соула”. Също както и Синатра, и при нея с течение на времето границата между джаз и поп се размива, но Нина винаги остава с единия крак в блуса (както и Синатра – в суинга), каквото и да пее.
Ние със сигурност предпочитаме ранните записи на Нина, от края на 50-те до средата на 60-те години, и тъкмо от този период са най-популярните ѝ изпълнения. Предлагаме ви преди всичко първата ѝ плоча, Little Girl Blue, която остава безспорен фаворит и до днес, и в която ясно личи вече оформеният ѝ стил и школуваното ѝ свирене на пиано.
Животът на Нина Симон не е бил лек, а в допълнение на това и в течение на 30 години не е получила нищо от продажбите на хитовете от първия си албум. В края на живота си успява да спечели в съда и да си възстанови правата върху песните, които я правят известна. Днес гласът ѝ е сред големите в джаза, с дълбокия си пясъчен тембър, понякога с чувство за трагична обреченост и често с текстове, които носят болката на борбата с несправедливостите в живота.
10 джаз албума: #4
Ray Charles: 24 Greatest Hits
Чупката, Джак! Кой не знае това парче на Рей Чарлз? И името на Рей, както и останалите велики от средата на миналия век, се среща твърде често на твърде много албуми, за да можем лесно да се ориентираме. Затова не се чудете, а вземете тази селекция от хитове и сингли за Атлантик – компанията, която открива гения на Рей и го прави звезда. Не знам дали сте чували, но собственикът на Атлантик, Ахмет Ертегън (американец от турски произход), е и автор на един от първите хитове на Рей – Mess Around. Какви времена, продуцентите участват наравно с музикантите в създаването на гениална музика!
Рей, както и другите велики фигури на джаза от средата на миналия век, работи и записва до старост. Но енергията и “груува” на записите му от 50-те години остава недостигната по-късно. Може би е благодарение на хъса и изобретателността на изгряващата звезда, а може би се дължи на необикновеното десетилетиe. А може би от всичко по малко.
10 джаз албума: #5
Stan Getz & Joao Gilberto: Getz & Gilberto
Някъде към средата на 60-те вече е ясно, че джазът, който само допреди 20 години е бил неразличим от популярната бродуейска музика, вече е отделен свят със собствени многобройни течения, герои и митология. В същото време популярната музика си намира нов крал в лицето на рокендрола, и през 60-те – британската рок музика в лицето на Бийтълс.
В тази обстановка през 60-те започва поредната трансформация на джаза, поредното смесване с актуалните популярни стилове. И докато Майлз Дейвис създава джаз-рока, а героите на соул-джаза започват да звучат все по-фънки, един нов, вносен популярен стил е завзел дял от пазара – боса нова от Бразилия.
През 63-та един от популярните американски саксофонисти, Стан Гец, записва албум заедно с Жоао Жилберто и Антонио Карлош Жобим (най-популярният композитор на боса нова). Този албум става номер 2 в класацията на сп. Билборд (номер 1 през 64-та навсякъде са Бийтълс, все пак) – ето така джазът отново отвоюва територия в популярната музика, а днес, повече от 50 години след това, албумът звучи все така свежо и небрежно.
Ако това е Вашият стил, класиките на Стан Гец с бразилските музиканти са всичко на всичко 5 плочи, които може да си вземете заедно в кутия; а сватбата на бразилската музика с джаза се оказва плодовита – и до днес селото на джаза гъмжи от законни и незаконни деца, внуци и правнуци на оня момент, в който агресията на бибопа е била укротена от привидното безгрижие на бразилския начин на живот.
10 джаз албума: #6
Chet Baker: Chet Baker Sings
Малко певци и певици в историята могат да си позволят да пеят фалшиво, без да е… фалшиво. Да звучиш desafinado може да е стандартно в боса новата, но в джаза обикновено е проява на лош вкус. Освен ако не се казваш Били Холидей или Чет Бейкър. Последният споделя много общо с колегата си тромпетист Майлз Дейвис – в младите си години са се подвизавали като професионални боксьори, а свиренето им на тромпет е далеч от виртуозно. Затова пък способността им да работят с “въздуха” между нотите и с цвета на тона е забележителен. Чет, освен това, пее очарователно – момчешки тембър, носталгично чувство, абе, романтика отвсякъде.
My Funny Valentine, във вокална или инструментална версия, може да размекне и новите пейки на Графа, камо ли сърце на жив човек. Предложената плоча е една страхотна селекция с вокални изпълнения от най-силния период на Чет. Ако трябва да насочим вниманието ви към други записи на Чет, то записите на квартета му с Джери Мълиган (баритон сакс), инструментална група без пиано, е сред вечните шедьоври на джаза. Това издание на плоча, или на диск, няма да ви разочароват.
10 джаз албума: #7
Dave Brubeck Quartet: Time Out
Следващият албум е инструментален, което само по себе си е забележително, защото обикновено популярните бестселъри в музиката са вокални изпълнения. Формулата на квартета на Дейв Брубек се оказва обаче много успешна – лесни за слушане, но не и елементарни композиции, които интригуват с ясни, запомнящи се мелодии върху оригинален, често нестандартен или неравноделен, ритъм. Най-популярната пиеса в Time Out, която всички са чували, е Take Five – композиция на саксофониста на квартета Пол Дезмънд върху ритъм от 5/4 – но и всички други в албума съвсем не ѝ отстъпват.
Този албум е ценен както отвътре, така и отвън. Корицата е на Нийл Фуджита, един от забележителните дизайнери на корици за плочи от средата на миналия век.
Предлагаме ви още някои колаборации както на Брубек, така и на Пол Дезмънд, които спадат към най-качествените и приятни за слушане изпълнения на така наречения уест коуст джаз
10 джаз албума: #8
Nat King Cole: Cole Español
Нат Кинг Коул започва кариерата си като пианист, но много скоро характерният му кадифен глас показва пътя, който ще го направи популярен. Характерната комбинация между глас и пиано се оказва привлекателна и за колеги имитатори – в първите години на кариерата си и Оскар Питърсън, и Рей Чарлз се стремят да приличат на пеещия пианист Нат. Много скоро обаче гласът взима връх над инструмента и в течение на няколко десетилетия Кралят Коул е един от емблематичните “круунъри” на американския поп.
И то във време, когато американският поп е също и стока за износ. Един такъв, все по-голям и богат, пазар за американските популярни певци е Латинска Америка. В края на 50-те години на ХХ век Нат и продуцентите му решават да покорят този пазар на собствения му език, и така се раждат две плочи (представени заедно в това издание).
Репертоарът е от популярни латино песни, изпълнении от Нат Кинг Коул на испански – език, който той не разбира добре, нито произнася перфектно. Но това само добавя очарование към прелъстителния му глас, когато пее с английски акцент “Ела по-насам, насам, насам, още по-насам, и цункай ме така, така, така, както можеш само ти”. В музикално отношение изпълнението е перфектно, записите са направени в Куба преди революцията на Кастро от оркестър, аранжиран и дирижиран от легендарния пианист Бебо Валдес.
10 джаз албума: #9
Ben Webster: Ballads
Едно от предизвикателствата на джаза е способността да се говори без думи и да се пее без глас. Това не е лесно, затова, въпреки че по-голямата част от джаз-записите са инструментални, по-популярните и масово достъпни джаз-записи са вокални. За инструменталистите винаги е било много по-трудно да достигнат до сърцето на слушателя. И със сигурност, ако има един инструмент, който най-лесно прониква там, това е саксофонът.
Бен Уебстър несъмнено е един от най-баладичните от всички класически саксофонисти от ерата на суинга – и един от тези, чийто тон и фраза са моментално разпознаваеми. Ветеран от оркестъра на Дюк Елингтън, през 50-те и 60-те години на ХХ век записва и много плочи като солист на малки групи. Тук са събрани балади, записани през 1954, с ритъм секция от пиано, контрабас и барабани. Репертоарът е поделен между композиции на Елингтън и популярни стандарти.
10 джаз албума: #10
Oscar Peterson Trio: We Get Requests
Пианото е инструментът на инструментите, а що се отнася до виртуозното свирене на пиано, Оскар Питърсън е пианистът на пианистите. Неговите солови албуми обикновено са фойерверк от ноти, истинска демонстрация на сила и хармония. Питърсън обаче умее – понякога – да държи вързан звяра на виртуозността, за да може да бъде акомпанист на някой вокалист, или, както е в този случай, да даде възможност на красотата на мелодията да води слушателя, като оставя егото на изпълнителя на втори план.
Както заглавието предполага (превод – “Приемаме поръчки”), тук ще слушаме популярни парчета от епохата, “по поръчка на публиката”. Започва с Quiet Nights… на Жобим, а по-нататък ще чуем и Момичето от Ипанема. Вътре са още и Days of Wine and Roses, My One And Only Love, People, Have You Met Miss Jones… Както корицата на плочата подсказва, би трябвало да се почувствате като гости на елитен джаз-клуб.