Мартин Синджирлиев и Константин Терзийски, които закотвиха своята “Манджа станция” на Кристал, са заедно от край време – играли са като деца, хвърлили са се в сериозния бизнес като тийнейджъри и са усетили как се правят истински събития, после са разбрали, че могат да разчитат един на друг – безценно в днешния объркан свят. За тях двамата музиката е изиграла основополагаща роля и така е и до ден днешен. Оказа се, че в годините, които ние правихме предаването “Дюкян Меломан – за влюбените в музиката” по RFI 103.6, те са били чести гости на водещия Димитър Фотев, а пък днес са ни съседи на Кристал. В откровен разговор ни споделиха своите музикални открития и радости през годините…

Кой е първият ви музикален спомен?

Константин: Били сме втори-трети клас и се събирахме с приятелчета – някои залитаха по електронната музика, други по хард и хеви рок и гениалните мозъци измислиха, че ще е супер да си пускаме на максимум различна музика и да видим, от коя ще ни заболи главата – дали от Prodigy и Chemical или пък Metallica.. Та, това е първият ми силен спомен…

После години по-късно пазя силен спомен за първото парти, което организираха приятели в Студентски град около 2000 година с електронна музика и беше голяма тръпка, защото беше истинско и после се прибирахме пеша оттам и решихме, че можем да започнем и ние да си организираме транс партита.

Мартин: Ние от малки се увличаме по този вид саунд, който и до ден днешен си е ъндърграунд и за нас беше ясно, че ако не си пуснем силно музиката, за да я усетим и преживеем, не е истинско.. Но пък музиката ни събра със страхотни хора, това е най-прекрасното нещо, макар че ние не разбираме толкова от музика и не сме си повярвали много, но ни е водела емоцията от едно хубаво парче, от нещо, което тя ти дава като добавена стойност, хората, с които те събира и с които и досега сме близки. Музиката е много важна, променя деня ти. Аз отскоро си пускам музика под душа и това много ме зарежда..

А свирили ли сте на някакъв инструмент?

Константин: Аз помолих родителите си да ми вземат една китара като бях на 15, уроци и т.н., разкарваха се хора с джембета и други перкусионни инструменти около мен и беше забавно, но аз бях наясно, че от мен музикант няма да излезе, защото се изисква посвещение…

Мартин: Ние как започнахме – ами с една идея, защото знаехме, че такова нещо няма и искахме да си угодим, интернет нямаше както сега, всичко беше супер ограничено. Щом чуехме, че някой записва някъде, отивахме, чакаше се по една нощ да се свали едно парче и на сутринта то не се е свалило т.н.

Но след като на парти, което ние сме организирали се случеше да са дошли около 100 души, си беше успех и се радвахме. Този период с техно партитата продължи около 10 години и всеки прекрати по различен начин участието си там, но отношенията и връзките, които създадохме, са в основата на днешния ни бизнес и на два-три други бизнеса (мултимедия и дизайн), за които се сещам. Организирайки музикални събития, се научихме на определен тип взаимоотношения и това беше най-ценното – виждаш кои хора са по-отдадени и активни. Музиката ни събра.

А защо избрахте да се прехвърлите към храната?

Константин: Ами, защото сме много гладни… Много пъти в 5 сутринта, след парти сме се прибирали и съм започвал да готвя, за да си хапнем, това никога не е било проблем. Винаги това съм го правил, даже и съм го учил, и под една или друга форма изплуваше, и сега стана професионално. Много ни е трудно с новото начинание и е много важно, когато сме се отчаяли и не знаем как да продължим, утре да има кой да те подкрепи и окуражи. И така да се завърти плочата отново.

Това беше безценен опит, което си го причинихме като деца – да организираме цяло събитие от началото до края – наем на простанство, покана и хонорари на артисти, сериозни бюджети, спонсори и т.н. За всеки един човек е важно да започне да прави нещо практично още от училище.

Разбира се, напълно съм съгласна с вас, децата трябва да участват в живота, и то активно, тях винаги ги интересува това, което правят родителите им и искат да се впишат в него.

Мартин: Има една тема, която ме интересува от много време – за музикалния вкус, тъй като моят вкус се видоизменя с течение на времето и колкото повече музика слушам, толкова повече ухото ми се видоизменя. Слушайки една и съща музика през годините, я чуваш по различен начин и ако тръгнеш да се развиваш, може да постигнеш много и да влезеш в страхотно приключение.

Джазът за мен е най-музикалната музика, в него има всичко, има толкова много индивидуални усилия и екипна работа… И тези две неща са много важни според мен – развитието на слуха и да слушаш по-сложна и богата музика.