„Може да звучи преувеличено, но ако Джарет има своя Кьолнски концерт, то Марко Мескида направи този в Сан Телмо. Двата концерта си приличат естетически, сходни са в емоционално и концептуално отношение, в невъзможните си хармонически обрати…едно импровизационно и сублимирано усещане, което вцепенява света и дава смисъл на нашето съществуване… Концертът му ни остави опустошени, като да се родихме отново.“

Така пише за него Паоло Санс в El mundo след тазгодишния му соло пиано концерт на 59-я джаз фестивал Jazzaldia в Сан Себастиан (Испания), където той бе единственият музикант с три поредни изяви в различни формации – соло, трио и с певицата Силвия Перес Крус. Марко Мескида е едва на 32, но от години критиците не пестят суперлативи по негов адрес. Публиката го обича безмерно, а появата му на европейската джаз сцена е истинско откровение.

Марко мескида фото Josep Echaburu
Marco Mezquida by Josep Echaburu

Марко Мескида е композитор, изпълнител, бендлидер, еднакво добре импровизира и акомпанира и като казваме това едва леко отгръщаме завесата към неговата вътрешна същност. Той е игрив и непредсказуем артист, вселена, в която да паднеш и да се предадеш на музикалния му гений. Творческата му сила те оставя безмълвен и идеите му са безкрайни. В разговора ни той спомена своите вдъхновители, онези, от които се е учил. Отдавна не ми се беше случвало артист да изреди цялата музикална европейска история и да завърши със съвременната поп и рок музика. Но Марко Мескида е специален случай – той се чувства еднакво добре в соло пиано концерт и със симфоничен оркестър и е способен да  изпълни с огромното си присъствие и най-голямата концертна зала, а на 29 октомври го очакваме и на сцената на Sofia live club.

Кой беше първият Ви музикален спомен?

Леля ми, която свири на пиано и учителката ми по музика, която пее и свири популярни песни на пиано. Тогаво бях на 5 и в този момент усетих радостта, която струеше от хората, които пеят и свирят заедно. Да бъдеш в радостта и да я създаваш по този начин ме прелъсти още в самото начало.

Можете ли да се опишете в три думи?

Музикант, благ, любопитен.

Как бихте описали своята музика?

Весела, жизнерадостна, страстна, вглъбена, мелодична.

Марко Мескида фото Mireia Miralles
Марко Мескида фото Mireia Miralles

Какво е повлияло в израстването Ви като музикант?

Много неща са ме оформили и са ми повлияли като започнем от ренесансовите мадригали, Джезуалдо, Монтеверди, после барока, Бах, Скарлати, после любимият Моцарт и неговият лиризъм и вкус към изтънчените мелодии, последвани от романтиците като Шопен, Скрябин, Малер, Брамс, френските импресионисти като Дебюси и Равел и оттам историята на джаза с Дюк Елингтън, Гершуин до Джарет и Мелдау. Също така са ми повлияли и някои поп изпълнители и групи като Бийтълс, Елвис Пресли, Пол Саймън, Джони Мичъл, та и Рейдиохед. Имам вдъхновение и от фолклорната музика на моята страна, фламенкото и бразилската музика.

В концертните Ви солови изпълнения на пиано никой не може да предположи накъде ще отведете публиката, защото въображението Ви е безкрайно, но кажете ни все пак колко от всичко това е подготвено и колко е чиста импровизация?

Много малко са написаните предварително неща в соло концертите ми. В другите формации, с които работя, всичко е доста по-строго дефинирано, защото много обичам да композирам и да пиша нови песни. Но в соло концертите импровизирам наистина много и ми харесва да експериментирам свободно до замайване, като че е монолог, в който мога да заведа на пътешествие на различни места слушателите си. Това е моето предизвикателство – да се почувствам силен и свободен чрез пианото.

Марко Мескида by Josep Echaburu
Marco Mezquida by Josep Echaburu

Работите с различни формати – от соло до симфоничен оркестър – какво Ви дава работата с всеки един от тях, къде се чувствате най-добре, в свои води така да се каже?

Всяка ситуация е важна за мен и се опитвам да се чувствам добре по свой начин навсякъде. Истина е обаче, че при пиано соло изпълнението имам силна концентрация и изпитвам специално удоволствие, защото е много интимно и едновременно с това екстровертно действие. Но се радвам много на възможността да споделям сцената с различни музиканти. И без съмнение всеки, с когото работя, ми дава нещо, научавам по нещо ново и всеки проект носи своя неподражаем характер.

Имате много силно влияние от класиката, но пък се изразявате с езика на джаза. Какво Ви дават двете, има ли вододелна линия между класиката и джаза у Вас самия?

За мен разковничето, за да съчетаеш двата свята, е да разбереш как се е формирала музиката, какви са съставките – все едно е едно ястие. Затова са постарах да вникна и да изуча големите композитори и въобще музиката, като се концентрирах върху историята на пиано творбите, хармонията, но се опитвах всичко това да го постигна посредством играта и импровизацията. Също така се опитах да вляза в него и от ъгъла на популярната музика. 

Тогава разбираш много по-добре Шопен или който и да е другите големи композитори, които са били много добре подготвени и са разбирали музиката, за да могат да станат такива творци. За мен няма голяма разлика между Шопен и Оскар Питърсън или между Дебюси и Кийт Джарет. Просто трябва да се опиташ да съградиш мостове, които да свързват двата свята, защото много пъти се преподават в консерваториите по коренно различен начин, че чак се стига до противопоставянето им и не би трябвало да е така.

Най-често разглеждани: