Запознахме се с Добринка Табакова в родния й Пловдив през 2013 г., малко след като бе издаден нейният диск “String Paths” за култовия лейбъл ЕСМ. Попадането на артист от български произход в каталога на издателството бе събитие само по себе си и ние като представители на ЕСМ искахме да направим премиера на изданието в София, а на тази първа наша среща трябваше да уговорим подробностите. Разговорът ни потече като река, като че се бяхме срещнали с отдавнашен приятел, защото Добринка те кара да се чувстваш така – тя е блага, мила, безкрайно ерудирана, с чувство за хумор и с голямо сърце. Премиерата се случи през юни 2013 г., а няколко месеца по-късно дебютният й албум, който бе спечелил вече множество награди, между които от: BBC Music Magazine, Stereo Magazine, International Music Reviews и др, бе номиниран за награда “Грами”.

Добринка Табакова на представянето на албума си в София Снимка:Личен архив

Артистичният път на Добринка Табакова започва с наградата „Жан-Фредерик Перену“ на 4-тия Международен конкурс по музика във Виена, когато е само на 14 години. След това тя завършва Кралската Академия по музика в Лондон и Guildhall School of Music & Drama, където печели наградата „Витолд Лютославски“ (1999). Завършва докторантура по композиция в Кing’s College в Лондон, където печели наградата „Адам“ (2007).

Нейната „Възхвала“ е изпята в катедралата Сейнт Пол по случай Златния юбилей на кралица Елизабет II. През 2008 г. нейна творба (по текст на Блага Димитрова) е избрана за участие в световния хоров фестивал в Рига „Песни за Слънцето“. През 2010 г. нейни творби са включени в Моцартовите седмици в Залцбург и в Зимните концерти в Мюзикферайн, Виена. През 2011 г. печели наградата „Сорел“ за хорова музика в Ню Йорк.

Нейни произведения са изпълнявани в България, Великобритания, Русия, Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Китай, Австралия и др. Творбите ѝ влизат в репертоара на изтъкнати изпълнители като Максим Рисанов, Джанин Янсен, Гидон Кремер, Кристине Блауман, Натали Клайн, Милош Карадаглич и др. Получава множество престижни поръчки, между които от Кралското филхармонично дружество за Музикалното биенале във Великобритания, 2014. През 2019 г . бе избрана за резидентен композитор на BBC Orchestra.

За нас бе радост да разговаряме с нея и да ви потопим в нейния меломански свят.

Добринка Табакова на представянето на албума си в София Снимка:Личен архив

Кой е първият ти музикален спомен?

Имам смътен коктейл от спомени, от които не знам кой е най-ранният – “Един Американец в Париж” в изпълнение на Пловдивската Филхармония, със забележителната им тимпанистка/ “Кармина Бурана” на Античния театър, слушаща запис на “Нощ на голия връх” с дядо ми …



Помниш ли албумът, който преобърна представите ти за музиката?

Има нещо много силно в музиката, изкуството, комуникирането като цяло, което ти напомня на нещо, което може би си знаел или има странна фамилиарност в него. За това не мога да кажа, че представите ми за музиката някога са претърпявали нещо толкова драматично като да бъдат преобърнати, но електрическото чувство, че се докосваш до нещо много съкровено съм почувствала многократно – от първите ноти на “Квартета за края на времето” на Месиен до тувийските песнопения, концерта в Кьолн на Кийт Джарет или грузинската полифония.

Кой стил те определя най-добре?

Като композитор? Когато след концерт някой ми е казвал, че музиката го е развълнувала, съм много щастлива и затова може би бих казала, че комуникацията е важна за мен. Ако трябва да определя музиката си по някакъв начин, думите многопластова, мелодична и комуникативна биха били важни.

Добринка Табакова Снимка: личен архив

Кой е основополагащият музикант, в твоето музикално развитие?

Всяко едно запознанство, забележителен концерт или запис, учител или колега образуват градивен стълб, с който съм се развивала паралелно – от първата ми учителка по пиано в Пловдив до срещата ми с композиторите Янис Ксенакис, Джон Адамс, Гия Канчели, до работата ми с продуцента Манфред Айхер и добрите ми приятели музиканти от консерваторията.

А любимият ти днес?


Ако говорим за музиканти изобщо, много бих искала да чуя концерт на живо на пианиста Григорий Соколов. Два пъти почти съм успявала и двата пъти концертът беше отменен в последния момент. Може би затова и неговото име изплува в този момент, не мога да кажа, че ми е единственият любим, но много уважавам задълбочените му интерпретации.

Каква музика си пускаш най-често вкъщи?


Често слушам радиостанциите на BBC: Radio 6 (алтернативна популярна музика като тази на Jacob Collier, Laura Marling, First Aid Kit) и Radio 3 – класическата станция, като често улучвам хоровите програми с музика от ренесанса и 21-ви век.

Има ли музика, която те кара да мечтаеш?

Може да се каже, че всякаква музика ни кара да мечтаем – за мен най-абстрактното мечтаене е на музика без текст, но има и песни, които са с много нестандартни текстове и се чувстваш като Алиса в страната на чудесата…

Музика на живо или на запис предпочиташ? Какво ти дава едната и другата?


Особено след като преживяхме и продължаваме да живеем в карантина, музиката на живо, но пък оценявам още повече факта, че имаме записи в това време!

Кой албум би си взела на самотен остров?

Ако взема нещо много любимо е възможно да ми омръзне след месец-два… Ако взема нещо което не ми харесва, сигурно няма изобщо да го слушам, докато нуждата за нещо различно не прелее и тогава да реша, че е по-добре да няма музика… Не знам. Още повече, ако съм на самотен остров, вероятно електричеството ще е на акумулатор и не е ли по-добре да си пазя енергията, за да си готвя храна… и не е ли най-добре тогава да взема да се науча да свиря на китара и да няма нужда от албуми, само някои ноти бих си взела!

С кой музикант би искала да се срещнеш и да поговориш (от цялата музикална история)?

Може би Ленърд Бернстайн, но не бих отказала вечеря с Росини – който е бил известен с пищните си гостита.

Какво е бъдещето на музиката в днешното странно време?


Музика винаги ще има и винаги ще има нужда от нея – от песни, които изразяват емоциите и вълненията на генерацията, до танци, с които да се отпуснем, до музика, с която да се усамотим. Но по-притесняващото е културата – оранизираните събития и цялата еко-система, която живее покрай тези събития. Има много голяма бездна между хората, които поддържат и са част от тази екосистема, и хората, от които зависи да я подпомагат финансово. Много е важно да правим каквото можем тази бездна да не става все по-голяма. Културата е съкровище и колкото повече хора го откриват за себе си, толкова по-ценно става то, трябва да помагаме за това.

Интервюто взе: Маргарита Борисова