Дизайн на джаз плочи от 50-те и 60-те години на ХХ в.
През 50-те и 60-те години на ХХ в. джазът вече заема централно място в американската култура.
За това допринасят най-вече би-боп експериментите на Чарли Паркър, Дизи Гилеспи и другите музиканти, които свирят по клубовете в Ню Йорк през 40-те и променят радикално музикалната форма на жанра. Музиката им придобива широка популярност благодарение на разпространението на звукозаписите през 1950-те, когато се налага дългосвирещият формат на грамофонната плоча. Днес възприятието на класическия период на джаза е неотделимо от образа на 12-инчовата плоча и графичното послание, което тя носи.
Но грамофонната плоча не се е родила с графична корица. До 1939 г. плочите са се продавали в плик от кафява хартия.
Графичните корици са измислени от Алекс Стейнуейс, който е назначен като артистичен директор на Колумбия през 1939. Стейнуейс прави графичния дизайн на няколко хиляди обложки, преди да напусне в началото на 50-те. Той обикновено прави дизайна сам, но също така разчита и на други художници и илюстратори като Робърт Джоунс – един от първите, които започват да използват фотографии в оформлението на кориците – както и Джим Флора, който прави дизайна на обложките на джаз записите на RCA Victor и е автор на едни от най-оригиналните илюстрации, изпълнени със сюрреалистично чувство за хумор.
горе – Алекс Стейнуейс. Долу – Джим Флора
Дизайнът на джаз плочите става неотделима част от самата музика.
В 1954 г. Columbia Records наема С. Нийл Фуджита за артистичен директор и така той става първият графичен дизайнер от азиатско-американски произход в историята на звукозаписната индустрия на този пост. Към 1956 г. лейбълът е привлякъл и сключил договори с артисти като Майлз Дейвис, Чарлз Мингъс, Дейв Брубек и Арт Блейки и Фуджита е изправен пред предизвикателството да открие визуалния стил, който да подхожда на тяхната музика. И за целта използва два източника – фотографии и своите собствени рисунки. Фуджита донася модерната чувствителност в дизайна в обложките на албумите, като добавя и типографията като неотделима част от добрия дизайн.
Корици на С. Нийл Фуджита
Дейвид Стоун Мартин, силно повлиян от художника Бен Шан, създава повечето корици за албумите, издавани от лейбълите на Норман Гранц – Clef, Norgran и Verve. До 1950 г. Мартин е илюстрирал повече от сто обложки за Гранц и други клиенти. Рисунъкът му е свободна линия, която предполага нервната енергия на джаз соло. Понякога включва свои собственоръчно изписани заглавия в композициите си, докато в други случаи рисунките се допълват от типография. Макар че повечето от кориците му са реалистични, Мартин понякога проектира по-концептуални такива с фрагменти от изображения на музикант или инструменти в единна композиция. (Разгледайте галерията с корици на Дейвид Стоун Мартин по-долу на тази страница).
Корици на Дейвид Стоун Мартин
Prestige и Blue Note са две от независимите джаз издателства, които вместо на рисунки, наблягат на фотографски и типографски корици. През 1956 г. Том Ханан започва да прави много от кориците на Prestige и за първи път постига последователна визуална идентичност. Работи с фотографии, но има развито чувство за типография и балансира снимките с добре поставен и подходящо мащабен шрифт, което води до постигане на силна композиция.
Горе – Том Ханан. Долу – Езмънд Едуардс
Друг артистичен директор на Prestige е Езмънд Едуардс, който се присъединява към лейбъла като фотограф, но работи и като продуцент. Едуардс е един от много малкото черни американци, които фотографират или правят дизайн на джаз албуми през 50-те и 60-те години, като създава редица силни обложки, някои от които са на албуми на Джон Колтрейн.
Издателството Blue Note е създадено през 1939 г. от Алфред Лайън, а Франсис Улф, емигрант от Германия, се присъединява към компанията няколко години по-късно. Улф е търговски фотограф в Германия и продължава и тук да снима звукозаписните сесии за Blue Note, макар че основно се е занимавал с бизнес страната на работата. През 1955 г. Blue Note наема Рийд Майлз като дизайнер и до напускането му, дванайсет години по-късно, той създава над 500 корици за лейбъла, много от които са забележителни заради новаторската употреба на типографията като неотделима част от дизайна на корицата. (Разгледайте галерията с корици на Рийд Майлз по-долу на тази страница).
Корици на Рийд Майлз
Дизайнът на джаз плочите от средата на ХХ в и днес впечатлява с модерното и смело използване на шрифтовете и въздействащото съчетание на монохромна фотография и цветна графика. Тези корици говорят за музиката – и за музикантите – вместо самата музика. Слушателите на класически джаз веднага разпознават по оформлението на плочата епохата, а често и стила на свирене, който се крие зад тези квадратни картони, които сами по себе си са произведения на изкуството.
