Пътищата на Георги Станев и Дюкян Меломан се преплетоха още в далечната 1997 г., когато влязохме за първи път в неговото звукозаписно студио, за да запишем и продуцираме албума “Happy Man Blues” на Инфинити. Оттогава Гого е бил винаги съучастник във всички наши музикални проекти, естествено заклет меломан и най-важното добър приятел. Георги Станев е свързан с музикалните звукови картини от дете, когато за първи път чува “Shine on You Crazy Diamond”, а впоследствие създаването на добър звук и звукозапис става неразделна част от него и живота му. Защото Гого е един от най-добрите и търсени тонрежисьори, звукоинжинери и създатели на музика. Той е основният двигател и продуцент на групата Gravity Co и стои и зад много от проектите на български и чуждестранни групи и изпълнители. Той знае много, но говори малко и винаги говори спокойно и премерено, но преди всичко интересно.

Георги Станев в звукозаписното студио Снимка: личен архив

Кой е първият ти музикален спомен?

Мисля, че първият ми спомен е, когато бях на около 3 години и за да се отърват за известно време от мен нашите, защото тогава нямаше таблет или други такива устройства, ми даваха да си пускам автоматичния ни грамофон. И аз имам много ярък спомен от една естрадна песен с характерен припев – ра-тата, която слушах до полуда.

После като тръгнах на уроци по пиано като станах на 5, си спомням, че веднага започнах да си композирам и излезе една мелодийка, която си спомням и до днес и я нарекох „Морето“, а съседката ни ме обяви за Дебюси. Та, това са първите ми спомени – припевът от естрадната песен и моята мелодия, композирана на стогодишното ни пиано „Ehrbar“, което и до днес ползвам тук в студиото. Казват, че било любимото пиано на Ференц Лист, е това според акордьора, разбира се.

Помниш ли кой албум преобърна представите ти за музика?

Абсолютно! Бях в четвърти клас и естествено като всяко дете на тази възраст слушах, каквото ни пускаха и родителите ми, макар че баща ми се занимаваше с пеене, не ми е пускал нещо много интересно, пускал ми е комерсиална музиката като Bee Gees и Boney M.

Тогава във времето на социализма задължаваха собствениците на имоти в центъра на сила да приемат квартиранти и баба ми си взимаше момчета от балетното училище, а аз като ходех при нея, им досаждах. Така беше и с това момче Маринчо, което за да учи, ми нахлупи веднъж слушалките на новия си уокмен и аз останах вцепенен от това, което чух. Защото това беше нещо, което бях чу , преди време от френски криминален филм от Студио Х, разбира се, скрит от нашите под масата, когато бях още по-малък. Това беше китарата от “Shine on You Crazy Diamond” и тогава като започна “Wish You Were Here”, аз останах вцепенен и сигурно съм го изслушал 3-4 пъти подред, докато не дойде Маринчо да ми свали слушалките и ми каза, че ако продължавам, ще се полудея.

Това бе първият ми досег със сериозната рок музика, във време, в което съучениците ми слушаха Modern Talking. След това почнах да излизам покрай братовчед ми – небезизвестния Досю Амуджев, който също бе свързан дълго с Дюкян Меломан, прослушах ню уейв – основно Depeche Mode, по онова време хората се деляха на пънкари, метъли, уейвъри и лъвчета.

Има ли стил, който те определя най-добре?

Много зависи от настроението – аз съм си леко интроверт, въпреки, че непрекъснато работата ми налага да се срещам с много хора, може би имам по-богат вътрешен свят, не знам… Имаше моменти, в които съм харесвал повече по-агресивна, експресивна и бърза музика, а сега сякаш съм по към mid-tempo и down tempo музика с по-интересни хармонии или понякога музика, която те отнася в транс, да не се бърка с електронния стил trance. Най-често се улавям, че слушам напоследък Radiohead – може би заради пандемията, не знам.. Но това е в този момент, винаги се сменят нещата при мен, аз съм слушал всичко – през прогресив-рок до ню уейв, сиатълската вълна през 90-те, но никога не станах метъл, например.

Кой е основополагащият музикант в твоето развитие?

Трудно ми е да отговарям на такива въпроси, защото аз никога не съм имал кумири, никога не съм се опитвал да имитирам някого, но са ми повлияли категорично Pink Floyd и Depeche Mode, макар и никога да не съм правил такава музика. Винаги съм харесвал групите и музикантите с отличаваща се индивидуалност. Сега се сещам за един основополагащ албум и музика, която никога не бих могла да направя, но много харесвам – това е Talk Talk “Spirit of Eden”.

А кой ти въздейства днес?

Лошото е, че много отдавна не ми е харесвало нищо от ново, само спорадични проявления на някои, които съм харесвал преди това. От последните няколко години много харесах всъщност албума на Nick Cave and the Bad Seeds „Push the Sky Away“ и съвсем наскоро хванах едно интервю на Дейвид Гилмор, който споменава също този албум.

А какво се пускаш вкъщи най-често днес?

Radiohead основно, но също се връщам към любими неща от 90-те като Moloko и сега се сещам за една бадна, чийто звук ме е впечатлил и се асоциирам с тях, въпреки, че не правя такава музика – това са французите Air. Аз обичам всъщност звукови пейзажи, затова ми харесва атмосферичната музика на Pink Floyd, при Depeche Mode ми харесва представянето на едни красиви и дълбоки хармонии и интересни вокални линии. Те са изключително интересна поп група и феномен. Харесвам и дългите инструментални моменти в парчетата, затова ми допада Queen, заради свободата, която имат и могат да правят каквото си поискат – от мюзикъл през хард-рок и диско.

Трудно ми е да приема новата музика, т.нар. мейнстрийм по две причини, не че не я разбирам, напротив, но не ми харесва саунда на новата музика, защото липсва динамика в момента в музиката генерално, всички живо крещи, за да му обърнеш внимание, никой няма време да седне да слуша музика и съответно хората се принуждават да записват с много среди в записите, за да има присъствие и при много тихо ниво, хората като че ли се страхуват да бъдат себе си с много малки изключения. Естествено че има добри примери, има много артисти, които са изключителни професионалисти и въпреки предимствата и недостатъците на новите технологии, има много повече добри изпълнители, отколкото в миналото, само че саундът ги убива. Защото музиката страда днес от лош звукозапис и лоши аранжименти. Всъщност това не харесвам в съвременната поп музика.

Има ли музика, която те кара да мечтаеш?

Да, музиката, която има дълбочина ме кара да мечтая, повърхностната музика вече не ме забавлява. Поради естеството на работата си съм приел достатъчна доза от останалата музика, но напоследък се улавям, че избирам да работя с музиканти, които ми харесват. Това ме кара да се чувствам много щастлив, защото музиката не е само работа и пари, а преди всичко е изкуство и светоусещане.

Уважавам музиканти, които усещат музиката като призвание и искат да изразят себе си и вярват в това, което правят. Доста често записвам музика, която надали някога ще бъде издадена, но пък на мен самият процес на правене ми допада. Целият фалш по представянето на какъвто и да е продукт обаче леко ме отблъсква.

Какво предпочиташ студиен запис или музика на живо?

Аз работя и в двете направления. Предпочитам музиката на живо, когато имам готини музиканти за озвучаване. Студийната работа повече ме уморява, но в студиото имаш друг тип креативност, въпреки невероятната възможност, която ти дава съвременния начин на запис и обработка.

Много обичам да смесвам старата школа по време на запис, музициране и композиране с новата технология и като цяло не обичам да разчитам изцяло на технологията, да загубя топлината, малките несъвършенства и пулсацията на живата музика. Искам някак си да звучи живо. Не обичам стерилността и перфекционизма при интонирането и по-често това се случва на концeрт, когато хората пред теб просто свирят, но ако успееш да запазиш този дух в студио, това за мен е голям успех.

На какъв носител предпочиташ да слушаш музика?

Разбира се, че аналогов, но не заради качеството, а заради преживяването. Първо все пак е нещо материално, което можеш да докоснеш, имаме цялата световна музика в телефоните си в момента, но пък да си подбереш нещо, което наистина би те развълнувало в даден момент е някакво свещенодействие – да си пуснеш грамофона, да си поставиш и изчистиш плочата, да ти пукне веднъж, да чуеш малко от шума, който създава триенето на игличката – това за мен е топлина.

Пак се връщам тук на малките несъвършенства, които правят изживяването съвършено – връщам на случка с албума “Spirit of Eden” на Talk Talk. Един приятел намери плоча на този албум, която беше в отвратително състояние и съответно аз си го записах на касета и така го слушах и толкова много ми харесваше и бях свикнал с него, че като си го купих на диск след години не можех да го слушам. Но сега имам щастието отново да го имам на нов винил, който вече не пука, но пък усещането за топлина, пак го има.

Не мога да кажа, че едното е по-хубаво от другото, аз така или иначе работя дигитално, но има нещо релаксиращо да слушаш плочи и то на моята стара техника – усилвателят ми е от 1973, грамофонът ми е от 1978 г. Сега имам желание да си купя и хубав стар магнетофон – не толкова заради звука, а като една хубава камина да стои вкъщи.

Кой запис би си взел на самотен остров?

Няма да мина с един запис, то аз ако го завъртя 20 пъти, той ще ми омръзне и ще трябва да си създавам нов. Но бих си взел нещо, с което да записвам на самотния остров, ще си направя едно студио и така вместо един запис, ще си направя много записи.

Ако трябва да се срещнеш с някой с музикант от която и да е епоха, кой би бил той?

Поради естеството си на работа съм се срещал с много музиканти и мога да кажа, че някои много добри музиканти могат да те разочароват в личен план изключително много и предпочитам да остана с творчеството им и да не ги познавам. Съответно други не дотам добри артисти могат да са разкошни събеседници и страхотни хора, които да заобичам, което всъщност не е свързано с музиката и затова искам да разделя тези две неща и музиката да си остане една магия. Тя трябва да си живее за себе си и не искам да я обвързвам с някаква личност, нито искам да получа съвет от някой музикант, защото аз не търся неговия успех, нито одобрение, нито поощрение.

Какво мислиш за състоянието на музиката в настоящата ситуация, в която се намираме?

Нищо й няма на музиката, справя си се добре. Аз лично в студиото в момента записвам много интересни български групи и една английска банда също. Даже като че ли очаквам да има малък тласък нагоре, тъй като не всичко ще може да бъде реализирано и ще има малък бум на не толкова популярната музика, а и хората имат глад за това. Това е много хубаво всъщност.

Може би хората имат нужда да се обърнат повече към себе си, а настоящата ситуация им го осигурява…

Не знам защо хората са останали с впечатлението, че някой нещо им дължи и че непрекъснато трябва да живеят някакъв измислен много щастлив живот, в който всичко се развива според техния план и непрекъснато вървят нагоре и се развиват в положителна посока. Всъщност никой нищо не ти гарантира и единственото, което имаш си ти самия и трябва да се научиш да живее със себе си и да се радваш на това, което имаш. Но мисля пък че няма по-добър от настоящия момент за музикантите, защото днес те могат доста евтино и качествено да направят своята продукция и толкова лесно да колаборират през интернет и да достигат до другия край на света и да правят музика. Според мен музиката сега трябва да е в страхотен подем. Разбира се, винаги има две гледни точки – едната е, че нямат пари да се хранят, но те винаги ще измислят начин, ако са достатъчно гъвкави.

Интервюто взе Маргарита Борисова

Най-често разглеждани: