Eleni Karaindrou / Елени Караиндру

ПРЕДИ И СЛЕД ФИЛМА
от Досю Амуджев

В началото беше желанието. Вътре в мен. Желанието да чуя нещо различно, какво точно и аз не знаех.

- Ето това. - каза един мой познат, сочейки с пръст снимка на компакт диск от каталога на ЕСМ. Нито заглавието, нито авторът ми говореха нещо. Но реших да му се доверя. Тогава дори не знаех, че става дума за филмова музика. На обложката пишеше - " Елени Караиндру, Погледът на Одисей, Ким Кашкашиан, един филм на Тео Ангелопулос". Тогава, в онези дни не бях чувал за Тео Ангелопулос. По-възрастните ми приятели поглеждаха с недоумение и укор. "Как може?" питаха безмълвно те и повдигаха вежда. Сега, когато познавам и филмите, се опитвам да усвоя маниера с повдигането на веждата. Но все още се уча.

Дискът дойде, за да отвори един нов свят пред мен. На някого този израз може да се стори пресилен, но за мен беше наистина "нов свят". Музиката буквално ме погълна. Слушах диска с дни и дори не си помислях да го извадя от плейъра. Мелодиите ми се струваха едновремено познати и далечни. Като ехо от едно отминало време. Време, в което съм живял, без да си давам сметка за това. Сякаш ги бях чувал в детството си, без да мога да си спомня кога точно.

Така малко по малко, диск след диск, мелодия след мелодия, започна моето запознаване с творчеството на Елени Карайндро. Да се пише за музиката според мен е доста трудно. Но когато става дума за музика към филм става още по-трудно. Защото мелодиите се преплитат с образите на главните персонажи и онова, което остава в съзнанието ми, е едно тихо приятно и топло усещане. Може би породено от усещането за съпреживяване на обикновените на пръв поглед, теми засегнати във филмите.

Докато гледах филмите, разбрах защо се твърди, че Елени Караиндру е първата, която научава за проектите на Ангелопулос. За мен тя е не просто композитор на музиката, но и съсценарист, и режисьор. И ако трябва да сравня това сътрудничество, то единственото, което ми идва наум, е двойката Питър Грийнуей и Майкъл Ниман.

Елени Караиндру е родена в Тейхио, малко планинско селце в централна Гърция, и все още, както тя самата твърди, е запазила спомен за звуците от детството си. "Мелодията на вятъра, шумът на дъжда по покрива, стичащата се вода, песента на славейте в двора. И не на последно място тишината на снега". От време на време планинското ехо довявало мелодиите на кларинети от фестивалите по селските площади."Спомням си също така високите гласове в красивите полифонични песни на жените, вършеещи житото по цели нощи, докато ние децата, лежейки по гръб върху гумното, броим звездите. И все още пазя ярък спомен за византийските мелодии, които съм чула в църквата." Именно тези спомени и впечатления, породени от църквата, могат да бъдат открити например в музиката към филма "Happy homecomming, Comrade".

Семейството на Елени се премества в Атина, където, както тя самата казва, открива "колите, електричеството, радиото и … киното". По стечение на обстоятелствата новият й дом се оказва в съседство с едно лятно кино и така тя получава възможността да гледа филмите, прожектирани там, от балкона на спалнята си. Между киното - по-точно казано, киното под открито небе, и пианото, другото й приятно откритие, Елени Карайндро намира призванието в живота си на осемгодишна възраст.

Тя започва да импровизира мелодии от момента, в който се докосва до клавишите на пианото и независимо че прекарва 14 години (1953-67) учейки пиано и теория в Hellenicon Odion - гръцката музикална консерватория в Атина, тя разбира, че страстта й е да композира сама мелодиите си.

През 1967 хунтата я принуждава да напусне Гърция. Взимайки малкия си син със себе си, тя се установява в Париж, където благодарение на стипендия, отпусната от френското правителство, започва да учи специалността етномузикология - един от важните моменти в живота й. "Бавно започнах да осъзнавам и преоткривам стойностие на музикалния свят от моето детство" - спомня си тя. Нейните познания и търсения по отношение на корените на музиката се развиват паралелно с изучаването на оркестрация и дирижиране.

През този студентски период тя започва да пише песни - "мелодиите идваха от само себе си в главата ми " - твърди тя. Някои от тях добиват комерсиален успех, което обаче не я откъсва от целта на следването й. Докато песните и обикалят света в различни интерпретации, тя все по-сериозно задълбава в етномузикалните си изследвания.

Годините, които Елени Караиндру прекарва в Париж (1969-74), съвпадат с най-силния и енергичен джаз подем на града, който немимуемо увлича и композиторката. След дълъг период, в който цялото й внимание е било насочено към класическата музика, тя открива другите музикални форми - неизбежен факт след сериозните й занимания с фолклорна музика от цял свят.

Връщайки се обратно в Атина, тя основава "Лаборатория за традиционни инструменталисти" към ОРА Културен Център, и катедрата "Third Radio Programme’s Ethnomusicology Department". "Тогава, през 1976 година, аз открих за себе си ECM, намирайки в този лейбъл музиката, която търся. Аз импровизирах и композирах, осланяйки се изцяло на онова, което чувствам, без да се влияя от идиоматични или стилови предразсъдъци." Това е и периодът, в който тя започва професионално да се занимава с музика за театър и кино.

Елени Караиндру смята, че музиката към филма "Странстване" се явява превратна точка в професионалния й път като композитор на филмова музика. Оставяйки се на инстинкта си по отношение на темата на филма и движението на камерата, първоначално тя не е сигурна, че композициите й наистина допълват визията. Но в крайна сметка разбира, че е открила личния си подход в композирането на музика за филми. "Това беше едно ново начало за мен. "Странстване" разкри пред мен свят, който аз сякаш отдавна познавах. Режисьорите, с които съм работила, ми даваха свободата, от която имах нужда, за да композирам, а техните изображения бяха чудесен предтекст за мен да изразя най-дълбоките си чувства и сантименти.

Режисьорите Кристофоро Кристофис и Лефтерис Ксантопулос по стечение на обстоятелствата са и двамата публикувани поети, преди да започнат да се занимават с кино, и по тази причина начинът, по който ползват камерата, на много хора се струва доста свободен и лиричен.

Елени Караиндру твърди, че връзката й с движението на камерата е много по-важна от сценария. Разбира се, музиката има за цел да подплати историята, но идеята на филма не винаги е цялостно разкрита в сценария. "Изображението и музиката трябва да се комбинират по такъв начин, че с тяхна помощ да може да се каже онова, което не може да се изкаже с думи. Понякога четейки сценария, в него не откриваш нищо: както казва Харолд Пинтър, "Истинското значение е между редовете". Чрез музиката се опитвам да създам един контрапункт на историята, повлиян от всички компоненти - сценарий, актьори, място на действието и монтаж. Търся ритъма вътре в темата: сигурна съм че съм повлияна - не знам точно по какъв начин - от вътрешната нагласа на Ангелополус за последователността на кадрите… и после, в монтажната, структурата и яркостта на картините утвърждава идеята ми за онова, което трябва да постигна като смисъл чрез оркестрациите".

Тео Ангелополус в качеството си на член на журито на Солунския Филмов Фестивал награждава Елени Караиндру за музиката и към филма "Роза" и я кани да работи с него. Двадесет години по-късно колаборацията е все още плодоносна. Тя често е първият член на екипа на Ангелопулос, който научава за новия му проект и последният, който го напуска, като до последния момент изменя и преработва музиката към окончателната редакция.

"В повечето случаи ние започваме още преди да има сценарий, работейки извън основната концепция на филма, която в този момент е доста мъглява. Ангелопулос е човек, които говори малко и за мен е много важно да разбера основата на идеите му за проекта, за да мога да допълня чрез мелодиите онова, което текстът няма да може да каже във филма. Понякога аз вече съм написала основната тема в момента, в който той е готов със сценария.

Връзките на Карайндро с гръцката история са доста тесни. Тя притежава магистърски степени по история и археология. Нейната етномузиколожка подготовка и сътрудничеството й с радиото й помагат едва ли не да се потопи в музиката, която създава, успявайки да вплете в нея спомените си за простите и изчистени мелодии от детството с познанията си в класическата музика. Всъщност Елени Караиндру е до такава степен респектирана от гръцкия фолклор, че не си позволява да го преработва, оставяйки по този начин възможност на слушателя наистина да се потопи в чистотата и неподправеността на мелодиите.

"Опитвам се да не смесвам фолклора със собствените си представи за музиката. Звукът на някой от инструментите сам намира мястото си в моите композиции - и това е - може би защото така са звучали в главата ми през целия ми живот. Опитвам се чрез техния тембър да рисувам картините, които въображението ми диктува. Всъщност интересите ми в областта на традиционната музика и работата ми като композитор аз виждам като две различни течения. Само веднъж в живота си съм се опитвала да ги смеся. Познавах един музикант, циганин, фантастичен импровизатор. Опитах се да го въведа в музиката, която пиша. Да го накарам да я изсвири. Четири денонощия този човек се мъчеше да вникне в мелодиите, които му бях дала, без успех. Този факт много ме натъжи. Чувствах се като човек, който е открил прекрасна птичка и я е затворил в клетка. Свирейки собствената си музика, той звучеше толкова ефирно. И тогава си казах - баста - никога повече."

"При Ян Гарбарек беше различно". Елени Караиндру чува за първи път норвежкия саксофонист през 1977 г. в албума "Places". "Когато чух композицията "Reflections", разбрах, че чувам и откривам нещо много близко до моята душевност и до моята родина. Имаше силно балканско чувство в мелодията, която той свиреше. И когато написах темата към филма "Пчеларят", разбрах, че само Гарбарек може да я изсвири по начина, по който си я представях, възпроизвеждайки ефекта, който търсех във филма.

"Той беше в състояние да интерпретира композицията без определена фолклористична реторика и по този начин да се доближи максимално до нейната есенция", казва Елени Караиндру. Пo време на кореспонденцията между двамата се появява и станалата по-късно известна мисъл на Гарбарек: "Може би се опитвате да кажете, че аз съм част от едно духовно братство, което е географски разпръснато по целия свят?"

Очевидната връзка между Ангелопулос и Караиндру привлича вниманието на Манфред Айхер и той издава компилация, съдържаща музика към шест филма, писана от Елени Караиндру, опитвайки се да събере в един час всички онези контрастни, запомнящи се теми и да разкрие настроението, състоящо се от проникновената музика на композиторката и проникновеното мълчание на Ангелопулос в общите им проекти. От този момент насетне музиката към филмите на Ангелопулос излиза със запазената марка на ЕСМ.

"Ангелопулос гледа мълчаливо на нещата. Неговото чувство за време, дългите кадри и образите, които създава, оказват силно влияние върху мен", казва Айхер. "Аз гледах филмите му и се питах, дали е възможно усещането, което тези филми оставят в мен, да се съпостави с усещането, предизвикано от слушането на един музикален продукт. После, по време на филмите му през 80-те, постепенно започнах да забелязвам, че влиянието на визията е сериозно допълнено от музиката на Караиндру. За своя голяма радост открих, че тя затваря един своеобразен духовен кръг, в който и аз имам своето непряко участие, тъй като в нейните мелодии откривах влиянието на ЕСМ като цяло и в частност това на Гарбарек като музикант."

"Музиката на Елени Караиндру ни дава възможност да мечтаем" - пише един критик по повод на излезлия албум "Вечност и ден". "Или ако трябва да резюмирам, тя ни предизвиква чрез собствените си представи да спрем или да се спуснем в преследване на образите от филмите на Ангелопулос, подтиквайки ни заедно с нея да вникнем в духа и същността на съвремения елински свят." За Елени Караиндру няма бягство от този свят. " Където и да пътувам - казва тя, - Гърция продължава да ме вълнува."

Сега филмите са зад гърба ми. Чутото е и видяно. Не ми остава нищо друго, освен да се прибера у дома, да се отпусна в креслото, да си пусна музиката на Караиндру и да се радвам на живота. Такъв, какъвто е. А той наистина е хубав!

* Статията е публикувана в "Литературен вестник", бр.20 , 21-27.05.2002 г.

горе

KARAINDROU, E. • CONCERT IN ATHENS (CD)
ECM 4764984; изд. на: 25.01.2013 ; EAN: 0028947649847
В наличност; доставка: 2-3 дни произход: DEU; жанр: CLASSIC
Още информация | Опис на съдържанието
30.00 лв.

KARAINDROU, E. • TROJAN WOMEN (CD)
ECM 4721392; изд. на: 18.03.2002 ; EAN: 0028947213925
Доставка: 3 до 5 седмици произход: DEU; жанр: CLASSIC
Опис на съдържанието
Въздействието на тази музика се крие в дълбочината на пространството, оставено между звуците - това е един изключително "атмосферен" албум, ... още
30.00 лв.
KARAINDROU, ELENI • ELEGY OF THE UPROOTING (2-CD)
ECM 4765278; изд. на: 15.09.2006 ; EAN: 0028947652786
В наличност; доставка: 2-3 дни произход: DEU; жанр: CLASSIC
Опис на съдържанието
Elegy of the Uprooting e първият двоен концертен запис на гръцкия композитор Елени Караиндру за ЕСМ. Това е една доста мащабна продукция, в която учас ... още
35.00 лв.
KARAINDROU, ELENI • MUSIC FOR FILMS (CD)
ECM 8476092; изд. на: 24.09.1994 ; EAN: 0042284760928
В наличност; доставка: 2-3 дни произход: DEU; жанр: JAZZ
Забележки: INCL. 54 PAGES BOOKLET/PHOTOS;
Опис на съдържанието
20.00 лв.
OST • DUST OF TIME (CD)
ECM 4766766; изд. на: 06.02.2009 ; EAN: 0028947667667
В наличност; доставка: 2-3 дни произход: DEU; жанр: ORIGINAL SOUNDTRACK
Забележки: MUSIC BY ELENI KARAINDROU;
Опис на съдържанието
Новият филм на Тео Ангелопулос ”Прахът на времето” разказва за изгнания, граници и раздели, въплътени в звуци от Елени Караиндру, поставил ... още
30.00 лв.
OST • ETERNITY & A DAY (CD)
ECM 4651252; изд. на: 15.01.1999 ; EAN: 0028946512524
В наличност; доставка: 2-3 дни произход: DEU; жанр: ORIGINAL SOUNDTRACK
Забележки: MUSIC BY ELENI KARAINDROU;
Опис на съдържанието
30.00 лв.
OST • ULYSSES'GAZE (CD)
ECM 4491532; изд. на: 18.09.1995 ; EAN: 0028944915327
Доставка: 3 до 5 седмици произход: DEU; жанр: ORIGINAL SOUNDTRACK
Забележки: E.KARAINDROU;FILM BY T.ANGELOPOULOS;
Опис на съдържанието
24.00 лв.
OST • WEEPING MEADOW (CD)
ECM 9813327; изд. на: 29.03.2004 ; EAN: 0602498133279
Доставка: 3 до 5 седмици произход: DEU; жанр: ORIGINAL SOUNDTRACK
Забележки: ELENI KARAINDROU & STRING ORCHESTRA;
Опис на съдържанието
Една от най-добрите съвременни гръцки композитори, Елени Караиндру се среща с режисьора Тео Ангелополус на Солунския филмов фестивал през ... още
30.00 лв.
Селекция класическа музика
Предложения за покупка на избрани албуми и нови издани...
(c) 2017 Дюкян Меломан София
София, ул. 6-ти септември 7а, тел: (02) 988 58 62 ел.поща: info [at] meloman-bg [dot] com
Bookmark and Share